ЗА ЦИФРОВ СУВЕРЕНИТЕТ НА БЪЛГАРИЯ

Днес живеем в епохата на разрушаване на суверенитета. Именно глобализацията, която обикновено ни поднасят като нещо добро, представлява разрушаване на суверенитета във всичките му аспекти. Държавата губи икономически суверенитет, затова на нейната територия хазяйничат транснационалните корпорации, бюджетите на които често са по-големи от бюджета на цялата страна. Разбираемо е, че тези корпорации могат да си купуват чиновници и да диктуват волята си.

В целия свят се водят войни. Върви нахлуване в Сирия, преди това имаше нахлуване в Либия… През последните 10, 15, 20 години разрушаването на суверенитета место става чрез информационни войни. Ако постигнеш информационно превъзходство в някоя страна — това е същото, като да имаш господство във въздуха. В Либия всичко започна именно така: първо беше разрушен информационния суверенитет, беше предизвикана цветна революция, а после небето беше обявено за забранена за полети зона и сломиха съпротивата.

По този начин ако днес нямаме информационен суверенитет, можем да загубим обикновения суверенитет, тоест преставаме да бъдем независима държава окончателно.

Що е то  цифров суверенитет? Това е правото на държавата да определя своята информационна политика самостоятелно, да се разпорежда с инфраструктурата, ресурсите, да осигурява информационна сигурност и т.н. Цифровият суверенитет може да се раздели на няколко категории. Една от тях е електронният суверенитет, който е свързан със защита от кибератаки. Тук влиза всичко: хакери, атаки за отказ от услуги (DDoS), вируси, спамове и т.н. В повечето страни в света, за съжаление, нещата със защитата на  електронния суверените са зле.

Информационни войни

Кибервойните не се различават много от обикновената война. Те позволяват да се разруши инфраструктурата на цяла страна. Но масови кибервойни в света няма, началото на такава война ще бъде забелязано. А ето че информационната война — студена война — не е спирала. Тя, за разлика от кибервойните, не е забранена от никакви закони, не влиза в никакви международни споразумения, тя се води постоянно, но ние просто не я забелязваме.

Видяхме много примери за информационни войни: Югославия беше разрушен именно в резултат на такава война, после видяхме какво ставаше в Ирак, Либия и така нататък. С помощта на информационната война може или да се смени режима, или да се насочва военно нахлуване в страната.

Всичко започва от разбиването на информационния суверенитет. Информационният суверенитет представлява възможност държавата да управлява информацията, която стига до населението, да решават какво да стига до него, а какво не. Това е фактически информационната сигурност на държавата, устойчивостта към атаки и възможността да се  провежда собствената политика. Разбира се, това като че ли противоречи на свободата на словото, която всъщност понякога също представлява  част от информационната война.

За да може държавата да се чувстват защитена в електронен смисъл, на нея й трябва пълната технологична линия: свой процесор, микросхеми, навигационна система и т.н. Важно е да има собствена инфраструктура — система, към  която се свързва интернет, телевизия, СМИ и т.н. Това е собствената система за пропаганда и водене на информационни войни. Всичко това може да съществува повече или по-малко ефективно, ако държавата има собствена идеология, около която да може да изгражда защитните слоеве.

Проблемът се крие в липсата на идеология. В България няма никаква собствена идеология и за изграждането на информационен щит, с помощта на  който да може да се поддържа информационен суверенитет, няма основа. А ако се използва чужда идеология (мнозина избират американската), то правилата постоянно ще се определят от други, а вие ще бъдете принудени да играете по тях. Възниква ситуация на абсолютна зависимост.

Съставни елементи на информационния щит

За да се изгради информационен суверенитет е необходимо да има единна инфраструктура: собствени системи за търсене, собствени социални мрежи, свои месинджъри, блогове, контентни ресурси и т.н. Трябва да има също средства за мониторинг на персоналната среда, средства за филтриране на трафика. За защита от кибервойните трябва да има кибервойски. Пентагонът например обяви за създаването на такова подразделение още преди 2 години, а неотдавна за същото съобщиха и в Русия. Това са секретни войски, които се формират от хакери. А за защита на информационното пространство се създават така наречените информационни войски.

Какво представляват информационните войски? Например в САЩ съществува доста голям брой акаунти в Twitter или Facebook – всички те се управляват от бойци на информационния фронт. Един такъв боец е способен да управлява 50-100 акаунта, които се държат по съвършено различен начин. Това е средство за вкарване на необходимата информация в масите. Прост пример: за да се въведе някакво събитие в трендовете на българския Twitter, трябва да се направят, условно казано, 1-2 хиляди препоствания с някакъв таг. Този таг ще влезе в тренда, където ще се задържи половин ден. По него ще пишат СМИ, в него ще повярват милиони граждани и новината ще стане общонационална.

Средата е много благоприятна за информационните войни — настъпиха кардинални промени. Информацията се обезцени — днес в социалните мрежи около 95% от информацията е шлака. Например в българския Twitter има около 300-400 хил. акаунти. От тях живите са 50-60 хил., това са онези, които изобщо излизат в ефира. От тях около 25-30 хиляди са ботове. От 200-250 хил. съобщения дневно в българския Twitter приблизително 95% представляват само препоствания. Хората не добавят нищо от себе си, те само разпространяват.

Напоследък във Facebook или в Twitter периодично се пускат фалшиви съобщения за смъртта на известни хора. И всеки път хората вярват. Не се знае защо се прави това, но е показателно, че потребителите на социалните мрежи реагират на всичко така, сякаш се сблъскват с това за първи път. Сякаш са в транс и нямат памет. И сред тези хора действат студени професионалисти, които пускат главно търговски спам. Вземат популярен таг, дописват към него рекламен текст и попадат в трендовете.  А по време на избори точно така се разпространява политическа пропаганда.

А в САЩ освен това има и  доста силни информационни ресурси — по-рано това беше CNN и подобни на нея  източници, а сега инициативата е поета от Wikileaks. По същество това е американско информационно оръдие. Няколкостотин най-големи световни СМИ стоят в наведена поза, готови да препечатат всичко, което ще бъде вкарано в Wikileaks.

Свободата на словото като инструмент за деморализация

Пълноценен цифров суверенитет, както електронен, така и информационен, днес имат само американците. Те измислиха интернета и досега го контролират. Те виждат всичко, което става в интернета, на мобилни екрани. При това САЩ не само владеят цялата верига от мерки, необходими за пълноценния информационен суверенитет, но и предприемат енергични усилия, за да не дадат на други държави да овладеят такъв щит. И главното, това се поддържа от правителството на САЩ.

Китай или Русия могат да се затворят в себе си и да възстановят своя информационен суверенитет — за това имат достатъчно сили и ресурси. Останалите държави могат само да се присъединят към една от тези свръх държави. Но преди всичко те ще трябва да защитят своето информационно пространство и да го почистят по метода на филтрирането.

В САЩ след взривовете на кулите-близнаци с мълчаливото съгласие на правителството специалните служби прослушват абсолютно всичко. Ако някъде — в интернет или по телефона — се обсъжда терористичен акт или нападение, за това се научава веднага. Щатите грижливо пречистват своето интернет-пространство, а на руснаците, украинците, арабите и другите налагат “свободата на словото”. Това е онзи инструмент, с помощта на който те се опитват да не ни позволят да постигнем информационен суверенитет. Защото правилата на играта, например за това що е свобода на словото, се определят от Запада. Например, когато всички СМИ в един глас, при това дума по дума, разказват колко зле е всичко в Либия и трябва да бъде свален “кървавия диктатор” — никой не смята това за лъжа или нарушаване на свободата на словото.

По същество в целия свят се върви към това, че в интернет трябва да действат същите закони, като в реалния живот. Много от развитите страни сега активно инсталират системи за филтриране на информацията в интернет. Естествено, за ефективното пречистване на информационното поле е необходимо законодателство, което да поддържа отговорността за контента. Но засега в България на всеки опит да се регулира интернета се надига хор от познавачи на демокрацията, които крещят, че това е нарушаване на свободата на словото.

Какво да се прави?

Има смисъл да се изгражда малък информационен щит — да се концентрираме върху  информационната война, да се изгради мониторинг на своето пространство, законодателство за отговорността за  контента, законодателство за филтрацията, средства за влияние и пропаганда. Необходимо е да имаме собствена информационна инфраструктура и най-важното, идеология.