За свободно колекциониране и свободна нумизматика

До

член-кор. Вежди Рашидов – 

министър на културата на 

Република България

 

Уважаеми г-н Министър,

Във връзка с назначената от Вас работна група (зап. № РД09-156 / 24.03.2016 г.) за изготвяне на проект на закон за изменение и допълнение на действащия Закон за културното наследство в Република България, отправяме към Вас, Вашите заместници и съветници, следната – 

 

П Е Т И Ц И Я 

Ние, долуподписаните български граждани, с реални избирателни права, имайки различни интереси, занятие, работа, съдба и местоживеене, сме обединени от едно общо хоби, цел и научни интереси – събирането, изучаването, опазването и съхранението за бъдещите поколения на старите монети и монетовидни паметници, намирани на територията на Република България.  Затова НИЕ смятаме следното:    

 

МОТИВИ

Както е известно в цял свят, монетите са масови парични знаци за всекидневно ползване и разплащане, а не някакви си безценни и мъртви "движими културни ценности" (ДКЦ). В течение на човешката история, вече над 2700 години, монетите са били винаги отсичани в хиляди, а често пъти – в стотици-хиляден тираж от съответните държави или владетели-издатели, като законни средства за разплащане, за търговия и обмен, като израз на държавен суверенитет и пропаганда. Още от времето на Александър III Велики (336-323 г. пр. Христа) технологията на изработването на матриците за сечене на монети е манифактурна – серийна и механизирана, а при самото им отсичане са използвани различни технологии, които във времето са се усъвършенствали. Както и днес, паричните знаци в Древността и Средновековието са били в активно обръщение у хората дълги години, понякога цели десетилетия, пропътувайки огромни разстояния, преминали през хиляди собственици. През това време те са били значително износвани, изтривани, повреждани, сиреч загубвали всякакъв вид на „уникални“, „неповторими“ и „безценни“ произведения. На всеки грамотен човек е известно, че най-редките типове и ценни древни монети и монетовидни паметници се броят на пръстите на двете ръце (а включването им в един нарочен списък е най-простата задача за всеки експерт-нумизмат).   

При съставянето и крайната редакция на действащия ЗКН през 2007-2008, законодателят бе просто подведен за истинското значение и стойността на подобни предмети – монетите и монетовидните паметници. Недобронамерени лица (бидейки в явен конфликт на интереси) и редица фалшиви „експерти“ в комисиите към НС проповядваха, че това са „безценни паметници“ на културата, и наложиха пълна забрана за частно притежание на всички предмети, датиращи от преди 1800 година, и на всички монети, отсечени преди тези чрез т.нар. „машинно сечене“. Очевиден абсурд, с най-отрицателни и дълготрайни вредни последствия.        

В резултат на рестриктивните мерки по новия ЗКН, от общо съществуващите в България докъм 1990 г. над 110,000 дребни колекционери (т.е. монети, марки, книги, картини, етнография, ордени и подобни), едва около 150 частни колекции (от тях - не повече от 70 нумизматични!) бяха обявени и регистрирани през 2009-2010 г. по реда на закона и наредбата към него. Десетки хиляди други колекции, малки или по-големи, изградени до 2009, във времена на свободен режим на колекциониране, изведнъж се оказаха незаконни, защото трябваше да се регистрират за броени месеци (или в поставен от невежи чиновници срок), физически невъзможно заради усложнената процедура и липсата на капацитет на музеите, срещу заплащане на крупни суми, които хората нито са имали възможност да отделят в момента, нито виждаха смисъл в такава допълнителна финансова тегоба. В следствие на тази и подобни причини голяма част от тези частни колекции бяха просто прибрани, укрити от собствениците им, твърдо решени да не минават през тромавата, скъпа и неефективна процедура на идентификация и регистрация на „ДКЦ“, изискуема от ЗКН. В земята или укрити другаде се оказаха стотици хиляди предмети, антики, монети, пластика и други предмети – иначе неразделна част от националния културен патримониум. След влизането в сила на ЗКН се увеличи многократно износа на монети и монетовидни предмети зад граница, осъществяван от гореспоменатите НЕДОБРОСЪВЕСТНИ ПОДСТРЕКАТЕЛИ на тези законови мерки, и разбира се, от разочаровани от законодателството в РБ добросъвестни граждани, притежаващи вече, по силата на заварени юридически обстоятелства съществували преди 2009 г., забранените от ЗКН предмети. Така те се оказаха ЗАГУБЕНИ, неизползваеми, не-налични, поради недомислието и непригодността на тези текстове на ЗКН. Цели глави и страници от нашата национална история и археология бяха набързо изтрити, унищожени, с това безумно действие. А това е несъмнен провал на закона, неговите създатели и редактори, провал, който е коствал несъмнено и големи средства похарчени от държавния бюджет.

Редица от старите почтени български колекционери, събирали съвестно и съхранявали дълги години стотици предмети и монети, дарявали редовно на музеините колекции, сега по силата на ЗКН бяха превърнати в най-долни престъпници, преследвани, обиждани и тормозени от органите на реда, разкарвани по съдилища и съдени като углавни криминали, а колекциите им – конфискувани. Тези, които едно време получаваха обществени награди и насърчения за дарителската и обществено-полезна си дейност, се оказаха мигом престъпници. Масовите рестриктивни мерки на органите срещу колекционерите-нумизмати по ЗКН насърчиха най-лошите и отрицателни явления – криминализиране, разцвет на черната търговия, на незаконния износ извън България. Днес старите връзки и добра комуникация между музейните работници–уредници, археолози и колекционерите на монети са напълно прекъснати, липсват.   

Допълнително, съществуващите у нас „регистрирани“ по реда на ЗКН частни колекции реално са „мъртви“, неактивни сбирки, защото на собствениците им (наречени в закона с абсурдния термин „държатели“!) не е позволено да придобиват нови експонати, да разменят помежду си, да продават дубликатите си, и прочие. Така те нямат никаква мотивация за тяхното попълване, обогатяване или обнародването им. Тези хора също така загубиха и желанието си да сътрудничат с националните и регионални музеи, да работят заедно, и един ден – да им дарят колекциите си.

Излишно е да припомняме, че от векове в (почти!) всички европейски държави, членки на ЕС, както и в САЩ, Канада, Австралия, дори в Русия, нумизматиката е нещо най-нормално и напълно естествено, законно човешко хоби, отдушник на стреса от работата на хората. Такива граждани, обикновено с престижни и високо-платени професии, се гордеят с колекциите и придобивките си, организират се огромни годишни изложби, нумизматични панаири и търгове, от които печелят всички. Не е тайна, че редица частни и държавни банки (напр. Deutsche Bank, UBS Zurich, и мн. други), богати застрахователни дружества и инвестиционни фондове по света събират с години и натрупват свои собствени нумизматични сбирки и експонати, с цел инвестиция за бъдещото.     

Вместо българската държава (в лицето на М-во на финансите, НАП и общините) да печели, да се облагодетелства от това историческо богатство – от такси и данъци за законно организирани търгове и международни аукциони на монети и антиквариат, от дарения на частни колекции и стари сбирки към музеите, тя изведнъж се оказа лишена, ограбена от него. А самите предмети и стари монети – поради ограниченията на ЗКН, системно се укриват или просто – незаконно напускат пределите на България. Защото, всеки един ден от 1 април 2009 г. насам се ликвидират части от нашето вековно културно наследство и нумизматични паметници. И то завинаги. 

Нашият граждански ПРИЗИВ и изрично НАСТОЯВАНЕ е:

Поради горните (и редица други) причини, всички НИЕ, долуподписаните български граждани, сме убедени и най-твърдо настояваме, че нумизматиката просто трябва да бъде извадена, напълно изключена, от разпоредбите на ревизирания закон ЗКН, както и съответно и от Наказателния кодекс на РБ (специално член 278, ал. 6). Притежаването и колекционирането на ВСИЧКИ ВИДОВЕ СТАРИ МОНЕТИ И МОНЕТОВИДНИ ПАМЕТНИЦИ от целия исторически диапазон на монетосечене (или от VII-и век преди Хр. до НАШИ ДНИ) – трябва да бъде свободно и напълно разрешено, без задължителни регистрации – за ВСИЧКИ български граждани, без ограничения.

Естествено, настоявяме също така, наши избрани представители да бъдат незабавно включени в назначената от Вас работна група (зап.№ РД09-156 / 24.03.2016) за изготвяне на проекто-закон за изменение и допълнение на действащия Закон за културното наследство в РБ.

За да могат и нашите деца и внуци, и бъдещите поколения българи, един ден да се наслаждават свободно на това общочовешко богатство – в Родината си, а не в чужбина!  

 

29 юни 2016 г.                                                                                  С уважение:

                                               Инициативен комитет за гражданска иницатива „За свободна нумизматика“

Подпишете тази петиция

Чрез подписа ми упълномощавам Evgeni I. Paunov, PhD да предаде моя подпис на лицата, взимащи решения по този въпрос.


Или

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. За да сте сигурни, че получавате нашите имейли, моля, добавете info@peticiq.com към вашата адресна книга или списък с безопасни изпращачи.

Платена реклама

Ще рекламираме тази петиция на 3000 човека.

Научете повече...

Facebook