гр. Никопол - Призив За Подкрепа

ПРИЗИВ ЗА ПОДКРЕПА


Приятели, съграждани мои, хора обичащи страната си и нейната история,

Обръщам се към всички вас с призив за подкрепа за изграждането на улицата която води

към Никополската крепост. Става дума за улица „Рила” която е дълга около 160 метра и

свързва входа на бившия завод „Елия” с единствената оцеляла източна порта на

Шишмановата крепост. Продължението на ул. „Рила” след вратата е ул. „Телеграфна”,

която е дълга около 400 м. и свързва крепостта с центъра на града. Именно от тази улица

са смъкнати старинните камъни, за които ще говоря по-надолу.

Идеята е да се използват свалените старинни камъни от ул. „Телеграфна” и с тях да се

построи ул. „Рила”, която в момента е прашна и кална. Такива има само в страните от

третия свят. Целта е да се изгради улица която напълно наподобява старата улица, и като

постройка, и в ширина (минимум 3.50 м.) и подреждане – такава каквато е била.

Единствено трябва да се добави една буферна стена откъм крепостта за предотвратяване

на свличания. Никакви имитации,  пътеки, тротоари и други неадекватни решения.

Туристите търсят и искат да докосват старини, не бетон. И да, трябва да има срок за

изпълнение (наясно сме с предизборните обещания) и ежедневен контрол на качеството–

две неща на които много държа. Предлагам крайният срок за започване да е 1 юли 2015 г.

И нека уточня още в началото, че не търся конфронтация с властимащите, а градивно

решение. Разбира се, това не бива да им създава комфорт, понеже същите които ще

подкрепят подписката, могат да посетят и площада. Просто искам да се вършат

правилните неща в моя роден град. В този смисъл можем и ще покажем, че имаме

гражданско общество в Никопол, и че може да сме  незаобиколим фактор и коректив.

До 1989 г. в Никопол имаше 3 предприятия –все единствени за България – с които се

гордеехме. Инфантилните решения на наши управници доведоха до това, че сега нямаме

никакво производство. Нищо! И няма да има. По простата причина, че вече нямаме

специалисти. И не само. През 2006 г. аз лично се сблъсках с бетонни глави в нашия

общински съвет, които така манипулираха някои хорица от с.Черковица страдащи от

нещо, което аз наричам „Синдром на лековерния ум”, така че аз не успях да внедря

планирано фармацевтично производство. Може би защото аз не давам и не вземам

комисионни. Сега там щеше да има 100-тина работни места. За съжаление тези същите

няколко общински съветници са си все още там. Управляват!?! Някой упорито

продължава да ги избира. Да, да! Те работят за вас!?! А вие, техните избиратели никога не

си задавайте въпроси, като онзи дето не бил виновен понеже имал изначални затруднения

с мисленето и правенето на умозаключения. Но...това е друга тема. Имам много идеи за

там, за управлението. И мисля - правилните идеи. Дано се върна някой ден за да наблегна

И така, тези там горе за които и Синг-Синг със суровия си режим  не е достатъчен, ни

оставиха като опции само земеделието и туризма. Туризъм - нека похортуваме за това:  

Какво е направено в Никопол за привличане на потенциалните туристи? Ако съдим по

резултатите  – нищо. Друг критерий нормалните хора нямат.

Да се върнем малко назад в историята. Никопол е бил най-големият административен

център на северна България до 17 век. Де факто е бил столица на България между 1393 г. и

1396 г. когато цар Иван Шишман е живял тук. Много пъти нашият град е бил нападан,

изгарян, въстановяван. Богата е историята на Никопол и имаме какво да покажем, не само

на България, а и на света: Шишмановата крепост, наричан от хората „Калето“, където е

живял българският цар Иван Шишман, кръстокуполната църква "Св. св. Петър и Павел",

строена през 13-14 век, чешмата Елия, изградена през II век от обикновения римлянин

Фронтона в памет на рано починалата му жена, къщата-музей „Васил Левски“, тюрбето

(гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба от 14 век, църквата „Св. Стефан,

паметникът на руските войни и т.н.

Нека да кажа един пример за правилно отношение към историята: за Акропола в Гърция.

Там вечерно време пазачите разхвърляли малки камъчета. На другия ден туристите ги

вземали за спомен. Докосване до историята. Да, туристите обичат да гледат, снимат,

докосват, купуват различни исторически артефакти. И от това се правят пари. Там де, в

Гърция, Турция, Италия...

В  гр. Никопол обаче – тук ще използвам евфемизъм, но понеже повечето общинари са

умни хора ще разберат за какво деяние става въпрос – вземат безразсъдното решение да

смъкнат камъните от улица направена преди векове и да положат бетон. Точно така,

премахват тези стари чакълени големи камъни, които според народния фолклор са

мъкнати с волски каруци от наши планини, та чак и от Сърбия. По тези камъни и по този

път са минавали римски императори, цар Иван Шишман, султан Баязид, руски

военачалници и какви ли не още велики исторически личности. И някой хоп, смъква ги и

„осъвременява” с бетон. Нищо чудно. За такива хора „Джокондата”, по известна като

„Мона Лиза” на Леонардо да Винчи, е просто 200 грама боя размазана на платното.

Просто нещо не е наред с ценностите, които са се настанили от известно време в главите

на голяма част от нашенците.

Е, боли ме за тази улица. Минавал съм по нея хиляди пъти, понякога по няколко пъти на

ден, до училището, на работа, в студ и пек...Както и да е... Всички ние сме поставени пред

свършен факт. Въпреки това имаме един уникален шанс да коригираме тази ужасно груба

грешка. Тези камъни са запазени - засега. Кметът и общинските съветници могат да вземат

правилното решение и да поправят грешката отпреди няколко години. Убеден съм, че ще

ги запомнят с това добро дело направено за града.

Подписката за тези които подкрепят идеята ще бъде при мен.

Благодаря на всички които ме разбират.

С уважение:                                                                                                          24 май 2015 г.

С. Рашев Северов (Сепко)