НЕ ПОДОБАВА ДА ПРИЕМАМЕ РИМОКАТОЛИЧЕСКИЯ ЕРЕСИАРХ ПАПА ФРАНЦИСК I

ДО НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО

БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ                                                         

Н Е О Ф И Т

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

НА БПЦ-БП 

КОПИЕ ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА СВ. СИНОД

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

Във връзка с предстоящото посещение на римокатолическия папа Франциск I в България (5-7 май 2019 г.) и като се имат предвид следните факти: 

А. Римокатолицизмът е най-многочислената съвременна ерес, изкривила Христовото и апостолското учение, Свещеното Писание, Свещеното Предание и автентичния живот на Христовата Църква в множество направления: 

1. Одобрената от папа Франциск промяна в текста на молитвата „Отче наш” за богослужебна употреба – „...и не допускай да влезем в изкушение....”;

2. лъжеучението „Филиокве“; 

3. лъжеученията за примата на папата и за непогрешимостта му по веровите въпроси; 4. лъжеученията за чистилището, за непорочното зачатие на св. Богородица, за свръхдлъжностните заслуги на светиите и за индулгенциите;

5. лишаването на младенците от даровете на „св. Миропомазване”;

6. лишаването на младенците от „св. Причастие” и на миряните от „св. Кръв” – каквито впрочем в римокатолицизма фактически няма, защото „св. Евхаристия”, извършвана от еретици, не е действено тайнство и Дух Светий при техните молитви, при това съкратени, не претворява хляба и виното в действителни Тяло и Кръв Христови; 

7. извършването на „св. Причастие” с безквасен хляб;

8 богохулното, икуменическо и неканонично съмолитстване с еретици и друговерци;

9. неканоничната и неправилна промяна на Пасхалията;

10. замяната на иконите с чувствени картини и мн. др.;

Б. Римокатолицизмът като цяло или отделни негови лъжеучения са осъдени като ереси от множество авторитетни православни документи и поместни събори:

1. Константинополския събор от 879 г., осъдил добавката filioque, внесена от римокатолиците в Никео-Цариградския Символ на вярата;

2. Константинополския събор от 1450 г., осъдил Фераро-Флорентийската уния и еретическите учения на латиняните;

3. Константинополския събор от 1722 г., постановил „избягвайте лъжата...отдалечавайте се от нововъведенията и новостите на латиняните, които не оставиха нито един догмат и тайнство на Църквата, които да не са разорили или изкривили” [цит. по: Ιω. Καρμίρη, Τα Δογματικά και Συμβολικά Μνημεία της Ορθοδόξου Καθολικής Εκκλησίας, εν Αθήναις, σ. 822-859];

4. Константинополския събор от 1838 г., излязъл срещу „богохулствата на папизма”, „бездната на ересите и душетленните падения на папското заблуждение”, „софизмите и нововъведенията на тези душерастляни еретици”, „техните напразно измислени и сатанински ереси” [цит. по: Ιω. Καρμίρη, пос. съч., σ. 900];

5. Съборите от 1089, 1233, 1273, 1274, 1282, 1285, 1341, 1351, 1441, 1443, 1484, 1642, 1672, 1722, 1727, 1755, 1838 г.;

6. Окръжното послание на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква към всички православни християни от 1848 г., наставящо ни, че „Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква... сега отново съборно възвестява, че това нововъведено мнение - сякаш Дух Светий изхожда от Отца и Сина - е съшинска ерес и неговите последователи, които и да са те, са еретици; съставяните от тях общества са еретически общества и всякакво духовно богослужебно общение с тях на православните чада на Съборната Църква е беззаконие”;

7. Константинополския поместен събор от 1895 г., считащ, че „...има съществени различия, които се отнасят към богопредадените догмати на нашата вяра и към богоустановеното каноническо устройство на управление на Църквите... Папската църква...не само отхвърля завръщането към каноните и определенията на Вселенските събори, но в края на 19-то столетие, увеличавайки съществуващата пропаст… тя официално провъзгласила и непогрешимостта... ... Затова разумно и справедливо тя е отлъчена и се отлъчва, доколкото пребивава в своето заблуждение.” [Ιω. Καρμίρη, пос. съч., σ. 932-946]; 

В. Римокатолицизмът или отделни негови лъжеучения са осъдени като ереси от множество светци и учители на Църквата  - св. Фотий Цариградски, св. Симеон Солунски, св. Теодосий Печерски, св. Григорий Палама, св. Марк Ефески, св. Козма Етолийски, св. Паисий Величковски, св. Никодим Светогорец, св. Игнатий Брянчанинов, св. Йоан Крондщадски, св. Нектарий Егински, св. Серафим - Богучарски архиепископ и Софийски Чудотворец, и мн. др.;

Г. Много православни светии са пострадали от папистите поради изповядване на православната вяра (още преди 1054 г. - св. равноапостолен славянобългарски просветител Методий и Кирилометодиевите ученици; както и св. 26 Зографски преподобномъченици и мн. др.); 

Д. Редица изяви на римокатолическия папа Франциск I силно накърняват християнската ни православна съвест, между които:

1. множество съвместни икуменически богослужения с други еретици и съвместни икуменически молитви с еретици и друговерци – забранени от 10-то, 45-то  и 65-то Апостолски правила, 33-то пр. на Лаодикийския събор и мн. др., препотвърдени на VI Вселенски събор;  

2. извършване на молитви в неправославни и нехристиянски молитвени домове, забранено от 65-то Апостолско правило и др.;

3. публични жестове с нехристиянска и направо сатанинска символика;

4. толериране на поруганието над Христовия Кръст;

5. подписването на 04. 02. 2019 г. в Абу Даби на междурелигиозен документ с „Великия имам” Ахмад Мухамад Ал-Тайиб, който е считан за един от най-либералните представители на мюсюлманите-сунити в Египет, в който документ се утвърждава, че „плурализмът и разнообразието на религиите, цветовете на кожата, половете, расите и езиците са желани от Бога в Неговата мъдрост, чрез която Той създаде човешките същества. Тази божествена мъдрост е източникът, от който произлиза правото на свобода на вярване и свободата да бъдеш различен” [http://w2.vatican.va/content/francesco/en/travels/2019/outside/documents/papa-francesco_20190204_documento-fratellanza-umana.html] и мн. др.  

КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ ВАТИКАНА ОПРЕДЕЛЯ ПЪТУВАНЕТО НА ПАПА ФРАНЦИСК ДО БЪЛГАРИЯ КАТО „АПОСТОЛСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ“ (‘APOSTOLIC JOURNEY’ или ‘APOSTOLIC VOYAGE’), НИЕ СМЕ ПРИТЕСНЕНИ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ СТАВА ДУМА ЗА МИСИОНЕРСКО-ИКУМЕНИЧЕСКА ВИЗИТА В ДИОЦЕЗА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ. ТОВА СЕ ПОТВЪРЖДАВА И ОТ ПЛАНИРАНАТА ФИНАЛНА ПРОЯВА НА ПАПА ФРАНЦИСК I - „СЪБИТИЕ НА МИРА“ - НА ПЛ. „НЕЗАВИСИМОСТ“ В ГР. СОФИЯ С ПРОИЗНАСЯНЕ НА ПАПСКО СЛОВО ПРЕД ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РАЗЛИЧНИ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ.

Затова, ние, вашите пасоми, поверени Ви от Бога, за да ни учите на истинска вяра и благочестие и да ни пазите от вълците грабители в овча кожа, според както е наредил Спасителят да се пазим от тях (Мат. 7:15),

СМИРЕНО МОЛИМ: 

1.    Да не приемате римокатолическия папа Франциск I (освен ако той желае да научи повече за православната вяра, или да се покае за ересите, или да приеме православно св. Кръщение).

2.    Ако поради дипломатичност и политическа коректност папа Франциск трябва да бъде приет, то молим да бъде приет от Св. Синод като държавен глава на държавата Ватикана, а не като „духовник”.

3.    Молим никой клирик на БПЦ-БП да не се обръща към папа Франциск с обръщението „Ваше Светейшество“ или друго подобно обръщение, което се полага на архипастир на Църквата и което само би внесло смут и съблазън в душите на православните и на мнозина други членове на нашето общество. Молим към папа Франциск да бъде ползвано обръщението „Ваше Превъзходителство”, а когато се говори за него, да се избягват изрази като „Негово Светейшество”, „светият отец”, „главата на Римокатолическата църква” и др. подобни съблазни и да се споменава само „Негово Превъзходителство”.

4.    Молим при посещението на папа Франциск у нас да не се допуска православен духовник на БПЦ-БП да целува ръката на ересиарха.

5.    Молим папата да не бъде придружаван от духовни лица на светата ни Църква при посещението му в храм-паметника „Св. Александър Невски”.

6.    Молим папа Франциск да не бъде канен да присъства на православни богослужения и да не бъде допускан в олтар на православен храм у нас.

7.    Молим да не се допуска извършване на съслужение или съмолитстване от православни духовници на БПЦ-БП с папа Франциск, което е забранено от свещените канони, цитирани по-горе.  

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

Желаем да стоим добре във вярата на св. Фотий, патриарх Константинополски, и на нашия равноапостолен цар и покръстител Борис-Михаил, приел по неговото благословение св. Православие като най-ценно съкровище и спасение за себе си и за скъпия ни народ. Помним оценката на св. Фотий за папската ерес и със страх Божий просим Вашата закрила от тази духовна зараза: „Кой не би запушил ушите си, за да не слуша това чрезмерно богохулство (filioque), което е противно на Евангелието, противоречи на светите събори, отхвърля блажените и свети отци... Тази хула  и богоборчески звук се въоръжава против всички пророци, апостоли, светители, мъченици и даже против самите слова на Господа... тези лъжци и богоборци [римокатолиците – бел. наша] ние съборно и чрез божествения глас осъждаме. И не посмяхме да разчитаме на собствени съждения. Ние отново прибягнахме към светлината и изложихме всичко, което е било определено на предшестващите събори и е съждение на апостолските постановления... Така и тези, доколкото те упорстват в своите многообразни заблуждения, ние ги изключваме от всяка християнска общност... само по причина на хулата против Светия Дух... и това е достатъчно, за да възложим върху тях безчислени анатеми..., за да отделим от тялото на Църквата гангрената на хулата..., така че да изкореним издънката на злото” [цит. по: Ιω. Καρμίρη, пос. съч., σ.195].

Веска Стоименова Илиева    Свържете се с автора на петицията