Помогнете да върнем едно българско възрожденско училище към живот!/Help revive a Bulgarian school!
Едно възрожденско българско училище може да бъде върнато към живот. Открито през 1853 г., само две години след като са положени основите на новата сграда на Априловото школо, то затваря врати през 1992 г. с решение № 74 от 10 юли на Общински съвет – Габрово (Протокол № 16) поради недостиг на ученици. След това съдбата му е тъжна – въпреки многократните опити да се запази не само сградата, но и възрожденския й дух, в момента тя е вписана в регистър на имотите, които подлежат на събаряне. С училището ще си отиде и част от възрожденската памет на това място. Имаме нужда от подкрепата ви, за да бъде извадена сградата от регистъра и да бъде предоставена на Читалище „Зора-1872“, с чиято дейност училището винаги е било обвързано в исторически план. Това ще направи възможно и кандидатстването за финансиране по проекти за укрепване и реставриране на сградата, както и възобновяването на дейността в него. А тя би могла да бъде разнообразна – от зелено училище до обучителен център за развитие на народните занаяти в сътрудничество с АЕК-Етър. Помогнете ни да спасим училището! Всеки подпис има значение! /
Видеоклип/video:
https://1drv.ms/v/s!AvXzfhdqbOUbqh7xumXlnBaPjwuN
A Bulgarian school from the Revival period can come back to life! Established in 1853, just two years after setting the foundations of the first Bulgarian secular school’s renovated premises in Gabrovo, it closes down in 1992 with a Decision No 74 of Gabrovo Municipal Council on 10th July (Protocol No 16) due to shortage of students. What happens after is a sad story – though much effort has been taken to restore the building and revive its spirit, it is now officially categorized as a “building intended for demolition”. If this process continues, the school will be lost, along with its historical memory. We need your support to return the property to the local community centre “Zora-1872” where it previously belonged. Only then would it be possible to apply for funding and start restoration works. Coming back to life, the former school could host a variety of activities and rise back as a “green educational centre”, or a centre for teaching local crafts, in collaboration with the nearby ethnographic museum “Etar”. Help us save the school! Every signature counts!
На 2 януари 1835 г. в Габрово Неофит Рилски открива първото светско взаимно училище в България, построено със средства, дарени от Васил Евстатиев Априлов. Вече е исторически доказано, че коренът на рода Априлови е в бившето село Нова махла (бивше с. Априлов), сега кв. Нова махала на гр. Габрово. В Априловото школо учи Тодор Бурмов, бъдещият първи министър-председател след Освобождението, също родом от Новата махла. В селото, до Освобождението, живее също Коста Априлов, братовчед на Цанко Дюстабанов, участник в четата му и опълченец. Тези факти красноречиво говорят, че в Новата махла са живeли хора с възрожденски дух, напълно информирани за промените в образователната ни система. На 18 април 1851 г. се полага основният камък на новата сграда на Априловото школо, прераснало в Априловска гимназия. Само две години след това е открито първото светско начално училище в селото, в съседство с църквата. Не е известно с какви средства е строено, но брaтя Гъбенски пишат, че за неговото изграждане, без материала, са отишли 60000 гроша. Братя Гъбенски пишат също, че на 31 юли 1856 г. капитан Дядо Никола минава с четата си през Новата махла и на мегдана е посрещнат от новомахленци, начело с учителя Иван Чомаков, а учениците му (четири отделения) изпели няколко песни. През 1871 г. започва подписка за събиране на средства за учредяване на читалище в селото. Съхранен е автентичният му печат, носещ датата 1872 г. Читалището се е помещавало в сградата на училището. В периода 3-10 май 1976 г. с. Нова махла става център на Априлското въстание в региона. На 6 май четниците от Трявна и околните села се събират в Новата махла и се настаняват в училището, което е превърнато във военна казарма. На входа е поставено знаме с двама часови. На 9 май, след несполучилото преследване на Новомахленската чета, която успява да се измъкне, башибозуците ограбват селото, подпалват го, изгарят църквата и училището. Изгаря училищната и читалищна документация. Четири години по-късно новомахленци предприемат възстановяване на училището и го изграждат наново - двуетажно, с четири стаи на горния етаж. На долния етаж е имало една стая, в която се е помещавало читалището, помещение за съхраняване на топливо (въглища и дърва) и малка стаичка, в която е била разположена неголяма библиотека. Веднага след Освобождението с. Нова махла става център на Новомахлянска селска община, обхващаща селищата в горното течение на река Янтра. Общинската администрация е била разположена в малката стаичка на приземния етаж. През 1906 г. училището става сцена на „Многострадална Геновева” – първата пиеса, представена от театралния състав на читалище „Зора”. За развитието на театралната дейност в селото голяма заслуга имат учителят Димитър Пенчев и учителката Вела Богданова, посветили целия си живот на училището и читалището. Театралният състав става толкова популярен, че артистите започват да мечтаят за истинска сцена. През 1925 година започва преустройството на първия етаж. То е било възложено на К.Белчев от с.Плачковци. Стаята се преобразува в салон, а помещението за топливо – в сцена. За да се получи необходимата височина на сцената, долният етаж е бил надграден, като за целта целият горен етаж е бил повдигнат на „мажалък” – особено рискована дейност дори в днешно време, при наличие на модерна техника. В резултат театралният състав се сдобива с прекрасен салон и сцена (за онова време), електрифицирана, със завеса тип „гилотина“. Тази сцена е използвана до 1985 година, когато е открита настоящата сграда на читалището. В новомахленското светско училище са учителствали последователно свещениците Димитър Живодерецът, Пенчо Йонев (родом от с. Нова Махла), Иван Станчев Чомаков (родом от с. Шипка), Иван Баев, а по време на Априлското въстание – и Петър Стаматов. Свещеник Иван Чомаков с написването на поемата „Малуша”, в която откриваме сведения за Априлското въстание в Новата махла, се явява първият писател в Габровско. През 1992 г. с решение № 74 от 10 юли на Общински съвет – Габрово (Протокол № 16) училището в кв. Нова махала преустановява дейността си поради недостиг на ученици. По-голямата част от документацията, включваща училищните дневници, е изхвърлена на двора за предаване на вторични суровини. Председателят на читалището Георги Мантов ги вижда и ги прибира, като ги съхранява до 2018 год, след което ги предава в Държавен архив - Габрово. Сградата не е консервирана, водата не е спряна. През студената зима на 1992 година тръбите замръзват и се напукват, а появилият се теч започва да руши северния ъгъл на сградата. Скоро той се срутва. През 1994 г. читалищното настоятелство пише писмо до кмета на Община Габрово, г-н Иван Ненов, с което го информира за състоянието на сградата и настоява тя да бъде предоставена за културно-просветни нужди на читалище „Зора”, както и да бъдат осигурени средства за възстановяването ѝ. В архива на читалището не е съхранен отговор от Общината, но се е изяснило, че училищната сграда е държавна собственост и че молбата трябва да бъде насочена към Областната управа. През 2000 г. е извършена съдебната регистрация на читалището и с писмо Вх.№ РД-02030710/3.05.2000г. до Областния управител читалищното настоятелство подновява искането си училищната сграда да бъде предоставена безвъзмездно за нуждите на читалището. В архива на читалището не е съхранен отговор от областния управител. Последният опит за спасяване на училищната сграда е направен през 2017 г. Председателят на читалищното настоятелство Тодор Цвятков заедно със секретаря Боряна Христова осъществяват среща с областния управител Николай Сираков. Получават следния съвет: „Намерете проект за финансиране на ремонта, а после ще видим...” За съжаление всички възможни проекти за реновиране на обществени сгради се отнасят за селските райони, а Нова махала, като квартал на гр.Габрово, не може да се възползва от тях. Училището е включено в списъка на сградите, подлежащи на разрушаване. С опадалата си мазилка и зейналия северен ъгъл то е неопровержимо доказателство за нехайството на държавната администрация. Ако през 1994 г. сградата беше предоставена на читалището, днес нямаше да сме свидетели на тази тъжна гледка.
Росица Кънева/Rositsa Kaneva, Боряна Христова/Boryana Hristova, Петя Цонева/Petya Tsoneva Свържете се с автора на петицията