За целогодишно астрономическо часово време в Република България

 

До Президента на Република България

До Министър-председателя на Република България

До Председателя на Народното събрание на Република България

До всички политици и партии в Република България

До Омбудсмана на Република България

До всички медии в Република България

До цялата Българска общественост

 

 

ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ ЗА ЦЕЛОГОДИШНО АСТРОНОМИЧЕСКО ЧАСОВО ВРЕМЕ

 


Уважаеми дами и господа,

 

Настоящата петиция следва да бъде показател за желанието на гражданите на Република България редовно практикуваната към момента промяна в часовото време от астрономическо към лятно и обратно да бъде прекратена, като се запази постоянно астрономическото часово време през цялата календарна година.

 

Подписалите тази петиция заставаме зад каузата за премахване на лятното часово време в Република България и запазване на астрономическо, източноевропейско часово време целогодишно, като в подкрепа на позицията си привеждаме долупосоченото.


Зараждането на идеята за лятно часово време се свързва с Бенджамин Франклин и негово писмо с хумористичен нюанс. Приложение лятното часово време намира най-напред в Германия през периода на Първата световна война, като неговата основна цел е да пести енергия от изкуствено осветление. Въпреки че някои американски щати използват лятно часово време между двете войни, то не се наблюдава на национално ниво до Втората световна война. Лятното часово време е въведено в България през 1979 г.

Подкрепящите идеята за лятно часово време изтъкват различни причини. Основната е теоретичното пестене на електрическа енергия. На практика обаче този аргумент днес се оказва слаб (изгодата от това е нищожна, едва 1% според някои данни), а мярката - неоправдана и противоречива предвид съвременните схеми за отопление и все по-широката употреба на климатични инсталации. Можем да отметнем, че прилагането на лятно часово време днес до голяма степен се дължи на инерция. Според проучване в един американски щат консумацията на електроенергия за периода на лятно часово време се е увеличила с 4%. Единият час повече дневна светлина в Индиана води до допълнителни 8,6 милиона долара в сметки за електричество поради по-активното използване на климатични инсталации, а повечето слънце през деня предполага и повече топлина в сградите.

Друга причина за лятното часово време е вярването, че наличието на повече светлина в края на деня би било предпоставка за по-малко инциденти. Но когато през 1973 г. в САЩ опитват целогодишно използване на лятно часово време, статистиките сочат нарастване на пътнотранспортните произшествия. Проучване на пътнотранспортните произшествия в Канада през 1991 и 1992 г. преди, след и по време на лятното часово време показва, че инцидентите нарастват с 8% в понеделника след изместване на часовниците с час напред. Други статистики разкриват и повишен риск от инфаркти и инсулти. Тези данни свидетелстват, че промените в режима на хората са в състояние да доведат до значителни изменения във всекидневното им функциониране и дисбаланс в кондицията; преместването на стрелките два пъти в годината след привикване с установеното време (особено при загубата на един час) и неестествено рязката измяна в количеството светлина през деня водят до съществени разстройства в биологичния часовник, които биха могли да продължат от порядъка на седмица и повече, резултирайки в общ стрес за организма и ставайки предпоставка за здравословни проблеми, както сочат изследванията. И докато някои привърженици на лятното часово време твърдят, че би им липсвала повече светлина в късните часове на деня, проучванията сочат, че на приблизително същия брой хора им липсва светлината на утрото.

Като допълнителен аргумент за предпочитането на постоянно астрономическо, а не лятно часово време можем да изтъкнем и твърде късното осветяване на деня сутрин през зимния сезон, до което би довел вторият вариант. Считаме това за нежелателно предвид събуждането на хората от сън тогава и свързаната с това особеност на сутрешния трафик към работните места, както подканят към внимание горепосочените данни, а също и необходимостта от електроенергия за повече осветление в училища, учреждения и предприятия в ранните зимни часове, когато не би имало достатъчно светлина. Намираме, че астрономическото часово време през цялата година е оптималното решение за България.


Прилагаме и текст от статия на Страхил Василев за dnevnik.bg (18.04.2013) както следва:

Психолози, енергетици и университетски преподаватели предлагат лятното часово време да бъде премахнато, защото икономическите ползи от въвеждането му са незначителни, а вредите върху здравето на хората - съществени. Това становище изразиха участниците в днешното национално съвещание "Лятното часово време – различни гледни точки".

Те предлагат Министерският съвет да назначи икономическа оценка на лятното часово верме, каквато досега не е направена, а след това на обществена дискусия да се преценят аргументите "за" и "против". Това според участниците в днешната среща е възможно да стане още преди следващата смяна на часа (последната неделя на октомври), ако компетентните органи си свършат работата.

"В днешно време смяната на часа е неефективна, а икономическите ползи са сравнително минимални, дори нищожни", каза доц. Радослав Кючуков от Техничесикя университет в Русе. Подобно мнение изрази и Ани Алашка от Българската стопанска камара, която от години следи проблема. Тя цитира данни на Електроенергийния системен оператор, според които лятното часово време спестява 23 млн. киловатчаса електроенергия, тоест 54 стотинки на човек.

Всяка промяна води до психически дисбаланс, каза Десислава Илиева, психолог от Българския червен кръст. Тя посочи, че психическите последици от смяната на часовото време водят и до физически проблеми - отпадналост, липса на сън, сърдечно-съдови проблеми. Освен това се засилват стресът и чувството за неудовлетвореност. Няма психолог, който да одобрява идеята за смяната на времето, каза тя.

Смяната на часовото време през март е тази, която травмира организма, смята Галя Петрова от Центъра за психотерапия. Най-трудно с шока се справят възрастните хора. В седмицата след смяната на часа през март се наблюдавало увеличаване на сърдечните заболявания, каза тя.

Срещу  лятното часово време се изказват и чужди учени. В началото на миналата година Тил Рьоненбърг от университета Лудвиг Максимилиан в Мюнхен, заяви: "Това е просто една от онези човешки приумици, при които си мислиш, че можеш да правиш каквото си поискаш, стига да имаш дисциплина. Забравяме, че биологичният часовник е древен колкото самите живи организми и не може да бъде подлъган просто така."

[връзка към статията]

 

www.facebook.com/eetbg