За паметника на писателя Георги Марков

http://kultura.bg/web/wp-content/uploads/2013/09/georgi-markov.jpg

Обществото не се променя, то е едно и също, както и хората са едни и същи, те не се променят. Вашето общество ще бъде точно като нашето и тогава да те пита човек защо си пожертвал живота си? Ще има незначителна промяна, ще станат нашите, за да седнат вашите! Нищо повече! Народът никога не е сядал и няма да седне! Пък и да седне, тебе нали няма да те има.

Георги Марков, пиесата”Комунисти”, създадена 1969г.,

дни след края на Пражката пролет,

малко преди писателят да тръгне към своята Голгота

 

 

 

До Министъра на културата

До Столичния общински съвет

До всички медии в България

До цялата Българска общественост

 

 

Уважаеми дами и господа,

 

Ние, долуподписаните граждани, настояваме да бъде обявен национален конкурс за идеен проект и изграждане на паметник на писателя Георги Марков на площад”Журналист” в град София, както и да се осигури възможност на всеки, който желае, да може да дари средства за изграждането му. За да е възможно обществено обсъждане на идейните проекти – същите да бъдат изложени на подходящо за целта място, като в края жури аргументирано да направи оценка и посочи най-добрият.


Когато на 7 септември 1978г. дългата и отмъстителна ръка на Безличието и Посредствеността уби писателя Георги Марков, бе поразен не само съпруга и бащата Георги Марков, убиха Българина и Гражданина на света, който не се примири с подмяната на истината!

Тези, които убиха Георги Марков, успяха да подменят истината до днес!

 

Държавата, която напусна / Родината, която изстрада Георги Марков

През 1944г. започва налагането на тоталитарната комунистическа власт. България е залята от небивал в новата си история терор - извършват се повсеместни арести, без съд и присъда са избити хиляди невинни хора. Ликвидирани са опозиционните партии и частната собственост, узаконен е грабежът на имотите, ликвидирана е българската буржоазия и интелигенция. Комунистическата партия придобива пълен контрол над армията, институциите , както и върху средствата за информация, наложен е новият съветски модел на управление.

В края на 1944 година са създадени лагерите, в които са изтезавани и убити немалко хора, от противниците на властта, без съд и присъда.

В тази атмосфера, пропита от психологическо и физическо насилие и страх, Георги Марков успява да напише Енциклопедия на Българската душа. Приет в елитни културни и управляващи кръгове единствено благодарение на своя талант, писателят не се изкушава, не се заслепява от суетата и заема категоричната позиция – респект към морални устои.


Писателят и сценарист Георги Марков

Първият си приключенски роман издава 1957г,  а през 1962г. предизвиква фурор с романа „Мъже”, с който писателят нарушава рамката на социреализма – фокусът е върху човешката личност. Георги Марков е приет за член на писателския съюз.

Получил достъп до секретни полицейски архиви, за да напише документална пиеса по повод 25 годишнината от 9 септември 1944г., следвайки строгата рамка на жанра и отстоявайки нестандартната си свободна мисъл, Георги Марков разкрива истинския, неподправен дух на времето, в което няма място за идеалисти, има място само за удобна посредственост, безличност и фанатизъм. Представлението на пиесата „Комунисти” е спряно от тези, които са го поръчали.

Забрана е наложена и на романа”Покривът”, в който българският Джордж Оруел, създаде не антиутопия, а описа смразяващата реалност в комунистическата държава.

След като са спрени четири негови творби, и след пражките събития, Георги Марков заминава за Италия, година по-късно се установява в Лондон, където ще започне работа като журналист в българската секция на Би Би Си/1972г/.

През 1972 г. Марков е изключен от съюза на бълг.писатели и е осъден от българския съд, задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките.Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

През 1974г. на лондонска сцена се играе пиесата му „Да се провреш под дъгата”, а пиесата „Архангел Михаил”, написана на английски език, печели първа награда на Единбургския международен театрален фестивал.

От 1975 до 1978г. Георги Марков работи над своите „Задочни репортажи за България” – очерци, спомени и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват веднъж седмично по Радио „Свободна Европа” в продължение на 3 години. Два месеца след посредния е изпълнена присъдата. „Задочните репортажи” разкриват истината за тиранията и просъветския режим в България върху всички сфери на живота – отнемането на елементарни човешки права на обикновените българи и всекидневните беззакония. Огласява с конкретни примери корупцията, покварата, лицемерието на управляващата партийна шайка, разкрива лукса, вкойто тънат управниците, скрити зад лозунги за „светло бъдеще” за сметка на всеобхватното мизерия на обикновените хора. На прицела е простоватото”величие” на Тодор Живков.

Обявен за дисидент №1 Георги Марков наистина е най-голямата и реална заплаха за режима, защото гласът му подронва робското покорство у българина, изкушава ги със свобода, дава им кураж и надежда, свидетелства вместо тях.

Сатиричният роман „Достопочтеното шимпанзе” е написан в съавторство с Дейвид Филипс и излиза посмъртно. Книгата е оригинална фентъзи сатира на политическата технология и манипулация. Посветил таланта и перото си на разобличението на тоталитарната диктатура, писателят достига до прозрението, че и демократичната нова реалност в Англия е в примките на бюрокрацията и на посредствеността.

На 7 септември 1978г. на лондонския мост „Ватерло” Георги Марков е ранен смъртоносно, издъхва в адски мъки на 11 септември 1978г.в Лондон.

 

Убиха Гражданина на света Георги Марков, който остана непримирим с подмяната на истината!

 

През 1990г. започва разследване на убийството на Г.Марков,същата година е унищожено съществуващото досие на ДС, за писателя в няколко тома под псевдоним „Скитник“. През 1993г. документи от досието на агент „Пикадили“ - Франческо Гулино са поискани от Великобритания и Дания, за да бъде арестуван, но България отказва да ги представи. Няколко познати агенти на КГБ, потвърждават, че убийството е подготвено от тях, но до ден-днешен никой не е обвинен за неговото убийство, защото повечето досиета по отношение на смъртта му са унищожени.

В британския документален филм The Umbrella Assassin („Убиецът с чадъра“), се разкрива,че основният заподозрян, зад кодовото име „Пикадили“ се крие италианецът с датски паспорт Франческо Гулино, който е бил агент на Първо главно управление ,е жив и здрав и все още пътува свободно из Европа.

През юни 2008г. се появяват съобщения, че в Скотланд Ярд разследването е подновено.

Книга, описваща цялата история и фактите около нея, е написана от Владимир Береану и Калин Тодоров. Книгата е премахната от продажба.

Въпреки изразената готовност на български правителства, за установяване на истината за убийството на Георги Марков, все още не са обвинени нито поръчителят, нито прекият му извършител.

,,Разкриването на едно от най-бруталните престъпления на българския комунизъм беше сведено до "недоказан" криминален случай./Х.Христов/

"Изобличителните и талантливи репортажи на Георги Марков и до днес си остават почти неизвестни, некоментирани, съзнателно замитани под мокетите на писателския съюз"/Г.Мишев/.

Паметникът на писателя ще бъде Краят на говоренето за неговата смърт и ще постави Начало за възраждане на неговото творчество. Затова ние, долуподписаните граждани, настояваме да бъде обявен национален конкурс за идеен проект и изграждане на паметник, на писателя Георги Марков на площад”Журналист”в град София, както и да се осигури възможност на всеки, който желае, да може да дари средства за изграждането му.

Рицарят на свободното слово задължава да го направим Заедно и Почтено!

 

 

 

„Задочни репортажи за България” Георги Марков