Петиция за безусловно връщане на двувластните имоти от Р. Сърбия

Петицията се отправя:

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО ПОСЛАНИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ В БЪЛГАРИЯ

ДО ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ОБЩЕСТВЕНОСТ

Всеки,  който не е съгласен българска територията  да остане в безвъзмездна полза на чужда държава, е поканен да подкрепи тази петиция

 

С  тази петиция се настоява за спешни и нарочни срещи  между представители на Р. България и Р. Сърбия, на които да се обсъдят и решат всички въпроси и процедури, свързани с връщането правата  и / или обезщетяването на собствениците на двувластни  имоти, с което да бъдат изведени от положението на дискриминация .

Настоява се за  постигане на съгласие от страна на Р. Сърбия да възстановят изцяло и безусловно наследствените права на българските двувластници.

При непостигането на такова благоприятно за нас официално споразумение, двувластниците да получат овъзмездяване с имоти от българската държава, без да се отлага с никакви аргументи за изчакване на други вътрешни или междудържавни условия.

Настоява се прекратяване на дългогодишната дискриминация над  българските двувластници.

 


В България преди повече от седемнадесет  години премина вълната на реституирането на имотите. Добър или не , закона изпълни своето основно предназначение - да възстанови собствеността на хората и да поправи една несправедливост.     Собствениците или техните наследници отново влязоха във владение на своите имоти- сгради, земеделски земи, гори. При невъзмоност всичко да бъде възвърнато в цялостни и реални граници, се получиха компенсация и обезщетения

Този закон има  еднаква валидност, както за български, така и за чужди граждани, които са  наследници по право, на собствениците на имоти в България, независимо дали тези стари собственици са българи,сърби, арменци,руснаци,  въобще от какъвто и да било произход. Важно  условие, заложено в закона е да не се ПРОДАВА и КУПУВА недвижим имот или земеделска земя от чужденци. В случая, в закона вниманието и правото е  дадено за  ОНАСЛЕДЯВАНЕ , а не нови продажби.

От седемнадесет години, има една съвсем не малка група български граждани, към които държавата и закона все още са длъжници. Факт, който след толкова време беше останал извън общественият поглед,  но отскоро отново ни се припомни  и то с ефекта на  бомба със закъснител . Защото факт е, че тези хора до настоящият момент остават ощетени  и дискриминирани , като са поставени в невъзможността да се ползват от правото, дадено от закона. Това са така наречените двувластни собственици / накратко -двувластници /, българи, чиито имоти са останали на територията на днешната Р. Сърбия, в нашите Западни покрайнини.  До тези имоти, дори и в годините след Втората световна война, нашите родители и прародители, независимо че са български граждани, са имали свободен достъп.  Тяхната собственост е призната от двете държави, и е описана в съответната им държавна документация, която и до днес се пази в старите архиви. Те не са били възпрепятствани да обработват, да стопанисват, да се разпореждат  както намерят за добре  и според нуждите с  тези  собствени имоти.     Надлежно и ежегодно,  в югославските данъчни служби, са  внасяли определените им данъци, без да имат предимства или утежнения , независимо, че не са граждани на тогавашна Югославия. Определянето и плащането на имотен данък, вече само по себе си е достатъчно  показателно за наличието на имотно състояние, ясно очертана и призната за законна собственост

Всичко това е било до 1949 година, когато по  политическа ориентация, Югославия затваря държавната си границя и така двувластниците са останали собственици, без да имат възможността да обработват земята си. Стига се до абсурда , в правно отношение да има собственици, да има собственост и по един механичен начин да се възпрепятства физически достъп.

При създаването и в състава на  българският Закон за реституция, е взето под внимание съществуването и необходимостта от обезщетение или връщане на имотите на двувластниците.  Предвидено е, че те също, като равноправни, трябва да се ползват и не са отхвърлени от този закон. Двувластните имоти,  видно от записаните по-долу текстове, са били и са останали като един не решен държавен въпрос.

Ето какво е записано в:

1. / З А К О Н за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (Обн., ДВ, бр. 98 от 28 октомври 1997 г

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 37. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа обявява в "Държавен вестник" землищата, в които се спира производството по възстановяването на собствеността върху двувластните земи по границата със Съюзна република Югославия и с Република Македония до решаването на въпроса на междудържавно равнище със Съюзна република Югославия и с Република Македония.

2. / МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ГОРИТЕ И АГРАРНАТА РЕФОРМА З А П О В Е Д № РД-46-686 ОТ 31 ОКТОМВРИ 1997 Г.

На основание § 37 ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г.) спирам производствата по възстановяване на собствеността на заявени двувластни земи по границата със Съюзна република Югославия и Република Македония на землища на селищата в следните общини:

1. гр. Брегово, с. Боиница, гр. Кула, с. Макреш, Белоградчик, с.Чупрене, гр. Чипровци, гр. Г. Дамяново - област Монтана;

2. Годеч, Сливница, гр. Трън, с. Трекляно, Кюстендил, с. Невестино, Благоевград, гр. Кресна, с. Струмяни, Петрич, Симитли - Софийска област.

Министър: В. Върбанов

3. /. З А К О Н ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ГОРИТЕ И ЗЕМИТЕ ОТ ГОРСКИЯ ФОНД Обн. ДВ. бр.110 от 25 Ноември 1997г.,

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 7. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Министърът на земеделието и храните обнародва в "Държавен вестник" землищата, в които възстановяването на собствеността върху двувластните земи по границите на Република България се отлага до уреждане на въпросите на междудържавно равнище.

 

Република Сърбия , в подготовката си на кандидатура за членство в ЕС, трябва да изпълни редица условия.

Едно от най-важните е да реституира  имотите, обявени за  собственост на държавата, било чрез конфискация, било  чрез национализация или по друг начин.

В никакъв случай, България не може да си позволи да изпусне изключителният момент  и да настоява за внимание и положително решение за връщане на имотите, собственост на българските двувластници.

Сръбският закон за реституция и обезщетение, съставен през 2011 година, не се отнася пряко към българските двувластници, но и не отхвърля правни възможности за ползване, включително и за чужденци. В закона има предвидени клаузи и всеки чужденец може да заяви искането си за възстановяване на имот. Предвиден е срок за подаване на искания до първи март 2014 година.

В техните закони, както и при нашите, може да се наследи имот , но се забранява ПРОДАЖБА на земеделската земя. До този момент се манипулира  с двете понятия „ Продажба”  и „ Наследяване” на имоти и най-вече на земеделска земя.   Това не е случайно, като се вземе под внимание, че голям процент от двувластниците освен другите имоти , са в притежание именно на земеделска земя, която в тяхното минало е била жизнено важна и определяща начина на ползването, изхранването и поминъка на семействата им. Закона за реституция в Сърбия се отнася включително и за земеделските площи, затова в качеството си на наследници, а не на нови купувачи, българските двувластници не трябва да бъдат дискриминирани при тълкуване и реализация  този закон.

Още повече, че в Сърбия има точно такива  наследници и от други националности, каквито са унгарците  например, и при поставянето на своите условия за присъединяване, Унгария  изрично заявява, че без изцяло връщане на правата на унгарските наследници , не биха я подкрепили. Условие, с което има съобразяване.

При срещи на официални лица от двете държави , напоследък непрекъснато се подчертава, колко добре се развиват взаимоотношенията , колко топли, добросърдечни, взаимнополезни са станали връзките и как се очертават все по-добри перспективи. Къде обаче е вижданото като успех за България? Точно сега, когато е важно да има съгласието на българската държава, за успешното кандидатиране и присъединяване към ЕС, е момента,  много спешно  и с подобаващата категоричност, да се постави  на дневен ред въпроса за възстановяване правото на връщане на наследствените имоти, в това число и горите  и земеделските земи. Да се настоява за справедливо връщане и за защитата на интересите на двувластниците. Това да бъде едно от доказателствата за добрите намерения, както и, че Сърбия заслужава българското  сътрудничество и съгласие за  нейното присъединяване.

В настоящият момент, налице са няколко важни и благоприятни фактора, а именно:

1. Ньойският договор, който е първопричината да бъдат насилствено откъснати от България Западните покрайнини, вече няма важност,  поради изтеклата давност. В този случай, дори и да се изтъкне, че Сърбия е приемна на бившата Югославия, тя вече не може да се позове на един безсилен , безличен и невалиден договор. Всеки опит да се опре на негова защита и действие ще означава безсмислено упорство и манипулиране с непочтенна крайна цел.

2. Закона за реституция на Р.Сърбия отвори врата за регламентирано връщане на наследствените имоти.

3. Закона за реституцията на Р. България също вече е регламентирал и признал правото на връщането на имотите на двувластниците Фактически  налични са   два идентични по смисъл и предназначение закона,  приети и в двете държави, по условията на които да се ползват двувластниците.

При всичко това, е най-малкото странно, че до този момент, вместо да се работи по договарянето и постигане на споразумения, благоприятни  за българските двувластници и за възстановяване на всичките им права, за онаследяване и ползване на собствеността им, от нашите министерства се мълчи и бездейсва или се работи безпричинно мудно, негласно и с очевидна недостатъчна ангажираност, създаваща мнение за работа не в полза, а против българскят интерес.

Това, че в Сърбия има правна възмоност да се наемат частни адвокати за защита на отделни лица, съвсем НЕ означава освобождаването от естествено присъщ ангажимент на българските официални институции. Всяко подобно изявление е признак на слабост и пренебрежително невнимание към нарушеното право на десетки хиляди българи.

Всеки акт, отнасящ се до територия, отнета по силата на международен договор, както и отнасящ се до голям браой население не може по смисъл и същност да се прехвърли като отговорност, грижа, задължение и тежест само върху отделните индивиди от това население.  Всичко се поставя най-напред на едно междудържавно разглеждане и споразумение.

Вместо неясни изявления и позоваване само на частното право, българските министри и отговорни лица трябва съвсем сериозно да погледнат на ситуацията и да работят с цялата отговорност, с каквато се защитава един национален интерес, като в същото време всички действия се представят пред обществото с дотатъчна яснота и прозрачност.

Всичко това е включено в настояването  изразено в тази петиция.