Механизмите за контрол на съдържанието в българския Фейсбук са дефектни

ДО:

Комитет за петициите на Европейския парламент
Маргарете Вестагер, еврокомисар с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“

КОПИЕ:

Meta HQ
Meta – Dublin
Телус – България [Детайли за ролята на тази компания като подизпълнител на Мета/Фейсбук в България]

Държавен департамент на САЩ
Посолство на САЩ в Република България
Марк Гитенщайн, посланик на САЩ в Европейския съюз
Божидар Божанов, министър на електронното управление на Република България

 

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

За пръв път от десетилетия насам Европа е изправена пред опасност от пълномащабна война в самото сърце на нашия континент. Информационните технологии, чрез които черпим информация и споделяме възгледи за хода на текущия конфликт, изправят европейските общества пред нови, напълно непознати рискове за тяхната сигурност. Пред такива рискове се изправя и българското общество.

С тази петиция искаме да насочим вниманието Ви към един от тези рискове. Уверени сме, че от неговото успешно и навременно овладяване във висока степен зависи способността на Европа да реагира адекватно на всичко, което се случва на новия „Източен фронт“.

Фейсбук е основната социална мрежа, която българите днес използват за достъп до новинарско съдържание. Последните данни на Интернет института „Ройтерс“ сочат, че 64% от потребителите на социални мрежи в България използват Фейсбук за тази цел (Digital News Report 2021). По този показател България заема ПЪРВО МЯСТО сред всички европейски страни. Това означава, че начинът, по който се разпространява и контролира съдържанието във Фейсбук, има огромно значение за здравния статус на българското общество като цяло. Какви са настроенията в това общество, какви са неговите страхове и надежди, какви ще бъдат неговите избори в близко и далечно бъдеще – това в много висока степен се определя от съдържанието, което споделят потребителите, и от начина, по който то взаимодейства с тях.

За съжаление в последно време наблюдаваме симптоматично зачестяване на случаите, при които внезапно изчезват цели профили на знакови критични български гласове. Водещи обществени фигури губят достъп до профилите и последователите си, при което неизменно се оказва, че изказвания, насочени срещу агресивната политика на днешна Русия, нарушават т.нар. „правила на общността“. Същевременно многобройни сигнали срещу открито пропагандни профили с недвусмислена проруска насоченост, които разпространяват крайно неуместно съдържание (фалшиви новини, обиди на расова и/или етническа основа и т.н.) по правило остават безрезултатни. Системата в този случай винаги „благодари“ за подадения сигнал и уточнява, че „нарушаване на правилата на общността“ не е налице.

Показателни са следните няколко примера:

❌ ДАНИЕЛА ГОРЧЕВА – български общественик, главен редактор и издател на сп. „Диалог“, носител на наградата на Европейската комисия за журналистика срещу дискриминация; активен потребител на Фейсбук от 2010 г. с чиста история на профила; блокирана в началото на февруари за два месеца за изказване срещу Владимир Путин.

❌ ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ – професор по политически науки, блокиран за два месеца в края на февруари 2022 г., непосредствено след началото на руската инвазия в Украйна за критични коментари, насочени срещу Путиновия режим.

❌ НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ – професор по национална и регионална сигурност, бивш президентски съветник, блокиран със същите съображения и по същото време.

Сравнете това с непокътнатия профил на КОСТАДИН КОСТАДИНОВ – лидер на партия „Възраждане“ и организатор на антиваксърските протести от януари тази година, завършили с опит за погром над Народното събрание в София. На същия е наложена десетгодишна забрана за влизане в Украйна в качеството му на „руски агент“. Тук свободно могат да се прочетат например:

Намеци за изпращане на политически противници "в Белене" и "урановите мини".

Предложения България да бъде подложена на „денацификация“ по примера на Украйна.

Призиви за „смачкване на продажната антибългарска паплач“.

⚫ И значителен брой други преки или косвени форми на реч на омразата и насърчаване на насилие на политическа, етническа или расова основа.

Или пък обърнете внимание на твърденията на Елена Гунчева – една от депутатите на Костадинов. Наскоро тя изрази "надежда", че Русия разполага с "високоточкови оръжия, така че точно може да улучи Министерски съвет, ако Просто Киро изпрати нашите ракети на шута Зеленски. Може да им пратим и линк с координатите на Мустафата" (т.е. на Херо Мустафа, настоящия посланик на САЩ в Република България). Въпреки многобройните доклади, системата продължава да настоява, че позицията на Гунчева "не нарушава Стандартите на общността". 

‼️Всичко това ни дава увереност да смятаме, че в българския случай е налице СИСТЕМЕН ДЕФЕКТ В МЕХАНИЗМА ЗА КОНТРОЛ НА СЪДЪРЖАНИЕТО във Фейсбук, собственост на компанията „Мета“.‼️

Предположението ни (въз основа на вътрешна информация, предоставена от източници, пожелали анонимност) е, че няколко фактора допринасят за отключването на този дефект:

🔴 Първо, наличната технология не успява да предпази потребителските профили от натрупване на „тролски“ сигнали. Това помага на наемниците в „трол фабриките“ да таргетират и заглушат критичните гласове.

🔴 Второ, опасяваме се, че квалификацията и способностите на служителите на Фейсбук, които са отговорни специално за контрола на българоезично съдържание, са на ниво, което не позволява качественото изпълнение на работните им задачи. Имаме сериозни основания да мислим, че българоезичните модератори често не успяват да се откъснат от лични политически и геополитически вкусове на работното си място.

🔴 Може само да се гадае доколко местните ръководства на фирмите подизпълнители толерират или насърчават това – в публичното пространство липсва пълна и прозрачна информация за тези фирми.

Разбира се, никоя медийна платформа не е предпазена от грешки. За да могат да бъдат поправени грешките, нужен е механизъм за ЕФЕКТИВНО НОСЕНЕ НА ОТГОВОРНОСТ. Отговорността обаче не може да затворена в рамките на анонимизиран технологичен процес – тя винаги трябва да е ЛИЧНА. В този смисъл молим за предприемане на спешни стъпки за:

🟢 ЗАЩИТА: Изграждане на защитни механизми за контрол и отчетност на центровете за модериране на съдържанието, които да не позволяват превръщането на последните в спомагателни звена на „фабриките за тролове“ в рамките на ЕС.

🟢 ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ: Въвеждане на общоевропейска регулация, която не позволява анонимно взаимодействие между модератори на съдържание и потребители на Фейсбук.

🟢 ОБРАТНА ВРЪЗКА: Гарантиране на канал за лична обратна връзка между засегнат потребител и съответния център за модериране на съдържание в рамките на ЕС в случаи на налагане на тежки ограничения на даден потребителски профил.

🟢 ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ: Гарантиране на достъп до пълна и ясна информация за гражданите на ЕС относно това кои са центровете за модериране на съдържанието на съответния език и кои са фирмите подизпълнители, които ги обслужват.

🟢 ГЛАСНОСТ: Даване на гласност за този проблем, който едва ли е ограничен само в рамките на България.

Уважаеми евродепутати, не разполагаме с излишно време. За да бъде политически здрава, Европа трябва да бъде и медийно здрава. А за да бъде здрава, тя трябва да се погрижи социалните мрежи в интернет да се съобразяват с „правилата и условията“ на реалната европейска общност, в която живеем – и в която те, социалните мрежи, развиват своите бизнес модели и реализират растеж и печалби.

 

***

 

ПОДПИСАЛИ ДО 16:10 НА 15 МАРТ (ВТОРНИК) НА ПЪРВОНАЧАЛНИЯ АДРЕС НА ПЕТИЦИЯТА В GOOGLE FORMS:

 

доц. д-р Мартин Осиковски, преподавател

Проф. дфн. Красимир Стоянов, Университет Айхщедт-Инголщадт
Георги Фотев, професор, социолог, Нов български университет
Иван Радев, Асоциация на европейските журналисти - България
Кристина Христова, Коалиция за медийна грамотност
Благослав Михайлов, създател на Фондация "Стража"
Миролюба Бенатова, журналист
Анна Цолова, журналист и преподавател по публична реч
Веселин Дремджиев
Дарина Сарелска, журналист и преподавател по тв журналистика
доц. д-р Пламен Ралчев - преподавател по международни отношения, УНСС
Митко Новков, д-р на СУ
доц. Жана Попова, преподавател, СУ
Калин Манолов, журналист и издател
д-р М. Желязкова, политолог
Нина Николова, социолог, доцент, доктор, ПУ "Паисий Хилендарски"
Ас. д-р Валентин Калинов, ПУ "Паисий Хилендарски"
Калин Янакиев, проф. дфн., университетски преподавател, СУ
д-р Слава Янакиева, университетски преподавател
Николай Слатински
Веселин Стойнев, журналист
Бойко Станкушев, журналист Директор на Антикорупционен фонд
Георги Папакочев, журналист
Илия Налбантов
Антоанета Колева, издател
Светла Колева, социолог, професор, Институт по философия и социология, БАН
доц д.ф.н. Борис Вунчев, СУ
Петър Къдрев, журналист, БТА
Йордан Ефтимов, доц., д-р, Нов български университет
Деян Деянов, Институт за критически теории на свръхмодерността
Андрей Бунджулов, социолог
Снежанка Михайлова, преподавател Dutch Art Institute, писател
Мартин В. Христов, преводач, издател
Деян Кюранов, дфн, политолог
проф. Ивайло Дичев, СУ
проф. Александър Кьосев, СУ
Стилиян Йотов, проф. дфн., преподавател в СУ
Георги Каприев, проф., д.ф.н., ФФ, СУ
Антоанета Дончева, доц. д-р , ПУ
Проф. Владимир Градев, СУ
Проф. Боян Знеполски, СУ
Коста Костов, професор по белодробни болести, УМБАЛ "Св.Анна", главен редактор на списание INSPIRO
Нина Николова, социолог, доцент, доктор, ПУ "Паисий Хилендарски"
Жана Дамянова, преподавател, СУ
проф. д. и. н. Надя Данова
Доц. д-р Гергана Динева, ФФ, СУ "Св. Климент Охридски"
Румен Шомов, писател
Проф. дфн. Албена Хранова, преподавател ПУ
доц. д-р Ина Димитрова, преподавател, ПУ
Димитрина Попилиева, социолог. Институт по философия и социология - БАН
Ромео Попилиев, професор, дин. Институт по проблеми на изкуството - БАН
Рада Александрова, писател
Любомира Константинова, журналист, БНР
Смилен Марков, гл. ас. д-р ВТУ
Силвия Чолева, писател, издател, журналист
Стефан Иванов, поет, драматург, журналист
д-р Георги Гочев, Нов български университет, София
проф. Димитър Вацов, НБУ
доц. д-р Диана Мишкова, директор, Център за академични изследвания
Стефан Дечев, историк
Доц. дсн Милена Якимова, СУ
Стефан Попов, проф. кфн, НБУ
доц. дсн Мартин Иванов, Софийски университет
Веселин Праматаров, художник, директор на издателство Сонм
Георги Стойчев
Емил Джасим, историк и учител
Доц. Борис Грозданов, БАН
проф. Тодор Тагарев, БАН
Роберт Леви, антрополог, поет
Георги Папакочев, журналист
Ивет Добромирова, експерт по комуникации, журналист, активист
Вилдан Байрямова, журналист
Спас Спасов, журналист
Мартин Марков, социолог, журналист
Румен Леонидов, литератор, родиоводещ в БНР
Радослав Бимбалов, комуникационен експерт
доц. д-р Момчил Дойчев, политолог, Съпредседател на Атлантическия съвет на България
Ивайло Крайчев, юрист, преподавател в Отавския университет
Георги Яначков, гл. ас. Д-р, преподавател в ТУ-София
Красимир Гаджоков, консултант киберсигурност
Димитър Петков, режисьор
Юлия Берберян, треньорка по тенис
Владимир Миленски
Манол Пейков, издател
Чавдар Гюзелев, художник
Борислав Сандов, Съпредседател на Зелено движение
Момчил Инджов, журналист
Мануела Малеева
Любен Боянов
Катерина Попова, преводач
Георги- Момчил Попов, журналист и писател
Д-р Любомир Канов, психиатър, писател
Жана Николова, журналист
Десислава Гаврилова, културен мениджър
Константин Павлов, Ph.D., кмет на район Лозенец, София
Христина Карагеоргиева, преводач и журналист
Момчил Методиев, проф., дн, Нов български университет
ас.д-р Росица Чернокожева - литератор- Институт за литература - БАН
Найо Тицин - журналист, продуцент и режисьор
Вили Лилков - професор по физика, доктор на науките - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"
Стойко Стоянов, журналист
Ана Кочева, професор, филолог
Валя Божилова, БНР
Светла Бъчварова, журналист
Нася Кралевска, журналист
Петко Горанов, Демократична България, кмет на СО-район “Студентски”
Нася Кралевска – журналист
Милена Тонкова, археолог, доцент, НАИМ-БАН
Вера Карабашлиева, д-р политически науки, ЦЕУ
Елка Димитрова, доцент в ИЛ-БАН
Захари Карабашлиев - писател и главен редактор на издателство
Христо Пацов, издател
Лъчезар Петков - посланик
Камен Алипиев - журналист
Марио Гаврилов, журналист
Румяна Емануилиду, журналист, издател
Красимир Илиев, изкуствовед, Софийска градска художествена галерия
Росен Елезов, кинорежисьор
Стефан Нончев, професор, дбн
Васил Георгиев – музикант
инж. Бойко Бочев, продуцент, бизнесмен
Павлина Делчева-Вежинова, журналист
Аглика Маркова
Д-р Милена Колева, биохимик
Илиян Шехада - учител
Д-р Антоанета Тончева, генетик, социален активист
Петър Бояджиев пенсионер Франция
Д-р Катя Славова Костадинова, лекар
Галя Лозанова
Галя Дара, детски писател
Марияна Попова
Радина Ралчева, комуникационен експерт
Силвия Недкова, журналист
Десислава Кирилова-Башлиева
Александра Цокова
Вяра Тимчева, преводач
Доротея Янева
Васил Бочев
Стоян Стоянов, архитект
Димитър Атанасов, ръководител проекти
Манол Глишев, поет
Стефан Георгиев
Емилия Делева
Емилия Делева
Мая Йорданова
Красимир Ганчев
Красимир Ганчев
Галина Спасова, журналист
Георги Велков
Емил Георгиев, маркетинг специалист
Моно Петра
Денислав Бориславов
Албена Христова, експерт по осигуряване на качеството на софтуерни решения
Магдалена Драганска
Юлия Георгиева, физик, пенсионер
Николай Велчев
Златка Димитрова
Красимир Райков пенсионер
Тони Радев
Росен Колев, студент по специалност "Компютърни науки" в СУ
Милена Тенева
Добромир Митков
Георги Коцев
Милена Прокопиева, инженер-конструктор
Роберт Димитров
Златина Иванова
Момчил Лозанов
Вероника Костова
Илиян Илиев
Ивайло Лазаров
Десислава Топчийска
Иван Георгиев, Мениджър Развитие
Владимир Попов
Анета Евтимова
Лора Момчеджикова
Геновева Мутафчиева
Константин К. Чипев
Н. Бобенков
Емил Данаилов
Татяна Кондева
Анелия Петрунова, преводачка
Иван Димов
д-р Мая Ламбрева
Виктория Арнаудова
Доротея Чолакова
Елислава Абаджиева
Николай Киряков
Томи Томов, психолог
Любомир Чернев – артист
Константин Стойчев
Мария Пеева
Диляна Кондева
инж. Любомир Любенов
Маргарита Горанова
Стоян Дринков
Александра Филипова
Жозефина Иванова
Пламен Иванов
Павел Стоянов
Владимир Стоянов
Мариана Ахрянова
Христо Намлиев
Станислава Кирилова
Росен Николаев
Веселин Йосифов, ИТ специалист
Ваня Дякова
Александра Семерджиева
Калина Николова
Катя Петровска
Надежда Петкова
Боряна Пунчева, режисьор
Христо Гьошев
Венелина Гяурова
Нина Кирова— скрипт супервайзър
Елена Акерман
Ясен Бочаров, Airline Exec.
Илиян Колев
Катя Милева
Владимир Димитров
Вида Енчева
Ирена Павлова
Гергана Кънева
Фроска Велкова
Зоя Маринчева
Петър Карапетков, режисьор
Георги Шейтанов
Саша Василева, учител в СУ "Св.св.Кирил и Методий", гр.Добрич
Мариана Донкова

Подпишете тази петиция

С подписването си упълномощавам Мартин Осиковски да предаде информацията, която предоставям в този формуляр, на лицата, които имат правомощия по този въпрос.


Или

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. За да сте сигурни, че получавате нашите имейли, моля, добавете info@peticiq.com към вашата адресна книга или списък с безопасни изпращачи.

Моля, обърнете внимание, че не можете да потвърдите подписа си, като отговорите на това съобщение.




Платена реклама

Ще рекламираме тази петиция на 3000 човека.

Научете повече...

Script executed with success this is not html: Array ( [type] => 2 [message] => Trying to access array offset on value of type null [file] => /home/petitions/public_html/sign_petition.php [line] => 31 )