Отново присъствено обучение в училищата

1. До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на РБ
   До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
   До г-жа Деница Сачева, Министър на труда и социалната политика

ОТВОРЕНО ПИСМО
От Неформално обединение Движение Българско семейство
Уважаеми Дами и Господа,
С настоящото отворено писмо ние, родителите - членове на Неформално обединение Движение Българско семейство, бихме искали да изразим нашето несъгласие относно налагането на дистанционното обучение като норма за провеждане на учебния процес в страната. Проблемите, които възникват в резултат на прехвърлянето на образователния процес изцяло в електронна среда като постоянна или продължителна практика, възникват от различно естество – психологически, социално-икономически, педагогически, финансови. В изложеното по-долу правим опит да обърнем внимание на част от тях, като не можем да претендираме за изчерпателност.
Училището не е просто място за получаване на някакъв минимум от знания. То е място, на което се развиват социални и интелектуални умения. Място, на което децата не просто се образоват, а развиват своя интерес към науката и изкуството. Място, на което създават приятелства с връстници и приемат модели на подражание от литературни герои и своите учители. Училището не е просто място на което оставяме децата си, а школовка за бъдещото личностно израстване и социален живот. Учителите са тези, които са незаменими в изграждането на познанията и личността на подрастващите, а самата учителската професия е благородна и всеотдайна и изграждаща.
Като родители и граждани следим с безпокойство създадената в страната атмосфера на враждебност срещу децата и несправедливото им демонизиране като врагове на учителите и обществото. Насаждат се модели на мислене и поведение, които водят до противопоставяне на интересите на учители и деца и създаване на напрежение между тях. Мястото на децата е в училище, където с обич и търпение, без страх, да бъдат изградени като пълноценни личности от учители-професионалисти, които да градят бъдещето им. Ето защо присъственото обучение и личния контакт учител-дете е незаменим в образователния процес и не е в интерес на обществото да бъде прекъсван.
Не можем да се съгласим, както с насаждането на страх сред учителите, така и с неоснователните упреци на някои от тях, че децата са носители и причинители на болести. Това поражда негативни настроения в една чест от родителите по отношение на присъственото обучение. Тези страхове не почиват на никакви доказателства и са плод на преекспониране на една непозната инфекция, за която множество световни здравни авторитети заявяват, че децата не са в състояние да пренасят и заразяват.
Не приемаме, че малка група доста напористи родители получават медийно внимание и тръбят как всички деца трябва да останат по домовете си. Причината за това е, че тези хора се страхуват децата им да не се заразят с Ковид 19 по време на престоя им в училище, мултиплицирайки своите страхове върху цялото общество. Предвид числеността на тази малка група хора / по думите на Министъра на образованието в МОН са постъпили около 700 молби от родители/, които предпочитат децата им да преминат към дистанционно обучение за постоянно - редно ли е да се вземат решения, които да бъдат наложени на всички 581 хиляди ученици в България? Редно ли е 700 души да диктуват правилата за цялата образователна система без да се взема мнението на останалите? Съотношението на интересите може да бъде окачествено като диктат на малцинството и в никакъв случай не е в полза на децата. В качеството си на родители, ние никога не сме упълномощавали тези хора да изразяват мнение от наше име. Смятаме, че не е редно интересът на ограничен кръг хора, на които медиите, в търсене на сензации, щедро осигуряват телевизионен ефир, да бъдат приемани като единствен говорител на настроенията на обществото и в частност на родителите. В тази връзка, бихме искали да Ви призовем да бъде намерен баланс на интересите между различните групи в обществото, така че да не се допуска малки, но твърде шумни организации да налагат своите виждания върху цялото общество. Нашето становище винаги е било в полза на свободния избор. След като законодателството позволява да бъде направен избор между различните форми на обучение, не считаме, че е необходимо да бъде ограничавано цялото общество заради необоснованите страхове на силно ограничен кръг хора.
Намираме създаденото като алтернатива електронно обучение за изключително бедно, както за натрупване на знания, така и за изграждане на личността в социална среда. Часовете, които са намалени на 30 минути за учебен час, а при по-малките и на 20 минути, са изключително недостатъчни като време, за да се получи необходимото качество на преподаване на учебния материал и упражненията към него. В допълнение на това, липсата на личен контакт между учител и ученик не дава възможност на учителя за преценка на качеството на усвояване на знанията. Губи се обратната връзка между учител и ученик, като се прекъсва възможността за преценка на учителя относно индивидуалните особености на децата и нуждата им от внимание от педагог. Голяма част от родителите работят и няма как да обърнат внимание на учебния процес в обема, в който децата имат нужда, а дори да са се посветили изцяло на тях, то те нямат необходимото педагогическо образование, за да направят това по начина, по който би бил най-добър за децата им. Не напразно в учебния процес са заети професионалисти, учили във висши учебни заведения специалността, която преподават, и да се прехвърля задължението за преподаване на родителите, е омаловажаване на техните способности, труд и авторитет.
По време на обучението в дигитална среда се създават възможности за нарушаване почти повсеместно на дисциплината по време на учебния процес. Поради спецификата на самото електронното обучение, учителят няма как да следи дали вниманието на ученикът не е насочено извън учебния процес и се създава възможност за учене „проформа“, а изпуснатият материал не рядко не може да бъда наваксан. Зараждат се и явления, които противоречат на провеждането на нормални занятия, като чатове по време на час от различни ученици през други електронни устройства, които пречат на учениците в активната учебна дейност.
Дистанционното обучение предполага липсата на непосредствен контакт между учители и ученици и ги лишава от пряката вербална и невербална комуникация помежду им. Учителят е физически възпрепятстван и не може да осъществява пряк контрол върху поведението на децата. Учениците се изкушават от възможността да отворят учебниците си и да препишат отговорите на дадените им въпроси, предоставени им за самостоятелна работа (тест, контролно), вместо да се постараят сами. Получените оценки не отразяват обективно нивото, на което децата са усвоили учебния материал и заблуждават относно познанията и уменията на учениците. Това оказва пряко влияние върху мотивацията на учителя да извършва своята преподавателска дейност, както и мотивацията на децата да изграждат себе си като успешни личности.
От друга страна, техническата неизправност на електронните устройства и лошата интернет връзка са фактори, които оказват негативно влияние върху учебния процес. Честото разпадане на връзката допринася за липсата на концентрация и намалява способността на децата да насочват трайно вниманието си по посока усвояване на преподавания материал. Обикновено, по време на учебен час се чуват фонови звуци, които разсейват учащите и се губи ценно време в настройване или изчистване на странични шумове, породени от външната среда.
Проблемите на учениците от различните възрастови групи, които не се обучават присъствено, могат да бъдат класифицирани с оглед курса на обучение и спецификата на преподавания материал по следния начин:
При децата от начален курс - изключително важно е присъственото обучение за първокласниците. За тях училището е място, където се изграждат основни модели на поведение, които пряко влияят върху живота и уменията им. Освен срещата с класа и класния ръководител, на децата тепърва им предстои да овладеят нови знания, умения и навици, които ще прилагат в дългосрочен план.
Петокласниците са изправени пред много нови предизвикателства в учебния материал – нови предмети, нови преподаватели, нови изисквания към децата. Част от личностното израстване на учениците в този етап е разширяването на степента на социализация и изграждането на възможности за комуникация с по-широк кръг от преподаватели. Това не може да се случи в домашна среда, тъй като живият контакт липсва и е заменен с видео връзка. В този курс на обучение материалът става по-сложен и усвояването му изисква по-сериозна и задълбочена работа, както и професионални знания на преподавател. Напълно неприемливо е да се разчита на самоподготовка или преподаване от страна на родителите, тъй като родителите не са специалисти по всички предмети и в този смисъл не биха били в състояние да заменят учителя.
Не по-малко важен е периода за кандидат-гимназистите и кандидат-студентите, които са оставени почти изцяло на самоподготовка. Намалените часове (30 мин.) и опитите на учителя да се вмести в тези рамки, ограничава възможността на учениците да получат достатъчно информация по учебните дисциплини, да зададат допълнителни въпроси или да успеят да преговорят учебния материал в предвидените за това часове. Знанията, които следва да се усвоят в гимназиалния курс на обучение, изискват високо познаване на материята и не са по силите на който и да е родител.
Редица утвърдени специалисти - психиатри, психолози и учители, изразиха становището, че продължителното откъсване от реален учебен процес, дистанциране и затваряне вкъщи на децата се отразява пагубно за тяхното правилно психологическо, емоционално и интелектуално развитие. Част от тях отиват и по далеч, като заявяват, че със затварянето по домовете и дистанционното обучение „децата ще загубят своите социални умения“ и ще превърнем „ и без друго дигитализираните деца в изцяло дехуманизирани субекти“. Академик Дроздстой Стоянов. „Качеството на живота на едно дете което в началото на жизнения си път има хоризонт пред себе си от порядъка на 60 години, ние го увреждаме преднамерено и целенасочено.“
„Колкото повече се оттегляш от социалния живот, толкова повече се редуцираш до животинския вид. Поведението става агресивно, примитивно. За едно петгодишно дете не отнема никакво време да се върне към предишен стадии от своето развитие, което ние наричаме регресия.“ Академик Дроздстой Стоянов. „Поведение, което е изграждано месеци от педагозите, може да се изгуби за дни. Човeкът е много склонен да усвоява лоши навици.“
В социално-икономически план също възникват проблеми за редица семейства заради необходимостта да осигурят целодневни грижи за децата си. За много родители това означава да напуснат работа или да излязат в неплатен отпуск. Следва да се има предвид, че според българското законодателство, деца на възраст от 0 до 12 години, не могат да бъдат оставяни сами вкъщи, без надзор от родител/настойник/попечител. Отпуснатите средства за родителите, на които беше наложително да останат с децата си вкъщи, все още не са постъпили по сметките на хората, чийто права на труд са ограничени, но в същото време разходите за издръжка на домакинствата, кредитите и всички останали комунални плащания не са спирали.
Също така, немалка част от работодателите биха предпочели да се разделят със служителите си, които на практика са в невъзможност да изпълняват служебните си задължения. Всичко това води до сериозни затруднения по отношение на семейния бюджет на домакинствата, а в случаите на самотен родител, дори до пълна загуба на препитание за цялото семейство.
В момента сме в разгара на отоплителния сезон и разходите на домакинствата за отопление и енергия се увеличени драстично. Семействата ще бъдат принудени да намалят сериозно приходите си, тъй като родителите ще бъдат лишени от правото да се трудят и да получават доходи, а от друга страна е налице увеличение на сметките. Естествено, това може доведе до спиране на заплащането на редица комунални услуги, кредити и задоволяване на ежедневни потребности за домакинствата.
Настоящата ситуация не може да бъде сравнена с карантината от началото на 2020 година, тъй като към онзи момент в икономиката имаше известна инерция и част от семействата прибягнаха до спестяванията си, за да преодолеят критичния период. Въпреки това много хора останаха без препитание и бяха на ръба на оцеляването, а в бюрата по труда се вляха над 200 хил. души. Днес голяма част от семействата са изчерпали възможностите си за финансово обезпечаване на продължителен престой без да получават регулярни доходи. От друга страна, образованието в България е безплатно и задължително. Ангажимент на държавата е да подсигури целия работен процес, както и материалната база за провеждането му. В тази посока е на лице отстъпление на държавата от собствените й ангажименти, като прехвърля осигуряването на материалите за осъществяване на учебната дейност върху гражданите.
Имайки предвид на всички тези недостатъци на електронното обучение, ние, като родители,смятаме, че то е неприложимо и вредно за развитието на децата за дълъг период от време и настояваме всички децата да се върнат незабавно в училище и учебният процес да бъде възстановен напълно.

С уважение:
Членовете на Неформално обединение
Движение Българско Семейство

Движение Българско семейство    Свържете се с автора на петицията