Моля, подкрепете ме за възстановяване на родителските права, които ми бяха несправедливо отнети от Павликенския районен съд и за по-бързото връщане на сина ми.

Името ми е Полина Лазарова. На 21.12.2013, два дни преди Бъдни вечер и Коледа, дойдоха Социалните с полиция в моята къща в един малък възрожденски град, където съм отгледана от моите баба и дядо - къща, която е построена с много труд и е с прекрасни условия за живот. Градина, цветя, лозе, поддържана е и е прекрасна, с детска стая, която за съжаление остана празна. Отнеха сина ми който бе новороден, като ме излъгаха да напиша някаква декларация, че аз ще се грижа за него. 

До момента не знаех, че тук се влиза в къщите на хората и се отнемат деца, тъй като съм живяла 6 г. в чужбина и съм отгледала първия си син до 6 годишна възраст с помощта на майка ми която е медицинска сестра и живее и работи в чужбина.  

Първоначално социалните изтъкнаха като причини ниски температури в жилището което не беше вярно, като грубо нарушиха моите права, правата на бащата както и на детето, тъй като направиха протокол, в който пишеше, че аз, майката, не съм била представила епикризите от болницата на мен и моето новородено бебе, което не отговаря на истината и също така липсвал и акт за раждане липсвало на детето, което също не беше вярно. Имам и представих епикризите, че сме изписани живи и здрави от болницата, дори с препоръки за домашно спокойствие и кърмене, понеже кърмех. 

Опитах да разговарям със социалните работници и с част от полицаите, но те не пожелаха да разговарят и докато се обърна за лист и химикал да пиша декларация, че ще се грижа за сина си, видях как социалниият работник взе бебето и навън наобградиха бащата на сина ми и така го отнеха, две коли пълни - едната на полицията, а другата на социалните. 

Настаниха детето в дом Дебелец, като мислех, че като го посещавам ходя, обгрижвам го,  ще ми го върнат, но - уви. На третия път дори се държаха грубо и ми казаха да не ходя там повече, че детето отивало за осиновяване. 

Година по-късно са го настанили в приемно семейство на значително отдалечено място от нас, родителите! 

Павликенският районен съд ме лиши от родителски права, абсолютно незаконосъобразно и при липса на всякакви доказателства. По-късно, докато се борех със социалните, тъй като на всеки 6 месеца го вкарваха в регистър за осиновяване, Административният съд винаги отменяше заповедите на директора Регионална Дирекция, дори бях получила от председателя на Административен съд Определение, с което прекрати настаняването на сина ми в приемно семейство, но не знаех къде се намира детето, бяхме сами принудени да искаме и търсим информация за собствения си син. 

По-късно спечелих обжалване пред Административен съд, че е нарушен член 9 от Конвенцията на България по Правата на Детето, че Държавата е длъжна да осигури детето да живее с родителите си, освен в изключителни случаи, какъвто изключителен случай не е налице с оглед събраните доказателства по делото.

В продължение на 4 години се борим през цялото време със служителите опитвайки се да обясним че си искаме синът че имаме необходимите условия и възможности и мн по-добри от тези на приемните семейства. 

Откакто Спечелихме пред Административен съд, ние всеки месец се срещаме със сина ни, но само за по един час. Казват ни, че в момента детето е в реинтрегационния период, който е минимум 6 месеца, които изтичат през септември 2019г. Детето ни очаква с нетърпение, всеки месец ходим с подаръци и той ни очаква и иска да е с нас.

Сканираните документи с висока резолюция можете да прочетете тук: https://drive.google.com/open?id=1GRPR6R3MouaRxFP48LMbAHXllQrFoOuUp28.jpgp33.jpgp44.jpgp53.jpgp62.jpgp71.jpgp81.jpgp9.jpgp101.jpgp112.jpgp17.jpg

 


Полина Тодорова Лазарова    Свържете се с автора на петицията

Подпишете тази петиция

Чрез подписа ми упълномощавам Полина Тодорова Лазарова да предаде моя подпис на лицата, взимащи решения по този въпрос.


Или




Платена реклама

Ще рекламираме тази петиция на 3000 човека.

Научете повече...

Facebook