Отворено писмо за филма на Борис Николов „Първа книга на въздухоплаването“

ДО

МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОИЛ БАНОВ

МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ КЪМ 44-ТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

СМЕТНАТА ПАЛАТА

Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА

НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ

КОПИЕ ДО

ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА

БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Г-Н ЕМИЛ КОШЛУКОВ

ДИРЕКТОРА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ НАЦИОНАЛЕН

ФИЛМОВ ЦЕНТЪР

Г-ЖА ЖАНА КАРАИВАНОВА

ПРОДУЦЕНТСКА ФИРМА „СОЛЕНТ ФИЛМ“

Г-Н АЛЕКСАНДЪР МОМЧЕВ

Уважаеми господа министри и народни представители,

Скъпи колеги,

След повече от едногодишна битка за съдбата на късометражния филм „Първа книга на въздухоплаването“, поставяме на Вашето внимание нашия случай, защото сме убедени, че той не засяга само нас, но и всеки български творец, който може да се окаже в същата ситуация, данъкоплатците, които плащат за създаването на българско кино, и институциите, които следва да контролират дейността на ИА НФЦ. Изложените събития изваждат на светло „административната арогантност“ на ИА НФЦ, даваща пълна свобода за продуцентски произвол при реализацията на филми с държавна субсидия.

Накратко по същество: През 2015 г. режисьорът Борис Николов и сценаристът Милена Петрова, заедно с продуцентска фирма „Солент филм“ (с управител Александър Партулов), спечелиха финансиране от ИА НФЦ за реализирането на късометражния проект „Първа книга на въздухоплаването“. След известни трудности, в началото на 2017 г. започна подготовката и снимачния процес, като от самото начало пролича слабата организация и некоректното отношение на продуцента към проекта и творческия екип. С цел икономии, снимките протекоха в съкратен период, без скриптър, а в някои дни и без първи асистент-режисьор. Всичко това доведе до редица компромиси в творческата реализация, а в крайна сметка, в рамките на предвидения снимачен срок, не успяхме да заснемем края на филма – факт, който не обезпокои продуцента. За да има нашият филм финал, ние (сценаристът Милена Петрова и операторът Димитър Скобелев) заедно с режисьора Борис Николов, сами организирахме, проведохме и заплатихме допълнителен снимачен ден.

Междувременно, в условията на стресовия работен процес, здравословното състояние на Борис Николов незабелязано се е влошавало и, месец след края на снимките, му бе поставена тежката диагноза злокачествен рак в напреднал стадий. След шест-месечна борба за живот, талантливият режисьор и сценарист, скъпият ни приятел и прекрасен човек Борис Николов ни напусна – едва на 31 години. Сценаристът Милена Петрова бе до него в последните месеци и дни от живота му. Той нямаше сили да завърши монтажа на филма, но мислеше с болка за изстраданата си творба, последната, която ще остави след себе си. Искаше тя да има достоен завършек.

Заради загубата на основната творческа фигура, бе дадена отсрочка от ИА НФЦ за предаването на филма. Цялото продуцентско участие в този процес се изрази единствено в намирането на студио за цветните корекции. На телефонните ни обаждания, никога никой не отговаряше. Без режисьор и продуцент, само с монтажиста, ние работихме бавно и трудно към реализирането на филм, максимално близък до сценария.

Едва месец преди удължения краен срок за предаване на филма, успяхме да се свържем с управителя на „Солент филм“. Оказа се, че това вече е Александър Момчев, заел мястото на напусналия съдружник Александър Партулов. Заявихме, че въпреки усилията ни, без продуцентска помощ, финализирането на филма в срок е невъзможно и е нужна нова отсрочка. Безпардонният му отговор бе, че дали филмът е завършен или не, въобще не го интересува, и че на съответната дата ще го предаде в ИА НФЦ, дори и да е завършен само на 60-70%. (Впоследствие впрочем разбрахме, че дали филмът е завършен или не, въобще не интересува и изпълнителната агенция.)

Веднага информирахме ИА НФЦ за проблемите с продуцента и за опасенията ни, че ще предаде незавършен филм с протокол за предаване на еталонно копие, подписан от фиктивен режисьор, срещу волята на основния творчески екип и законните представители на покойния режисьор. На писмата и многобройните ни телефонни обаждания агенцията реагира след цели два месеца. В ИА НФЦ се състоя една единствена среща с директора г-жа Жана Караиванова, на която отидохме само, за да разберем, че опасенията ни са се оказали верни – в периода, в който агенцията не ни е отговаряла, е приела копие от продуцента. Картината се доизясни, когато получихме от ИА НФЦ (отново с огромно закъснение, този път от четири месеца), поисканата от нас по силата на ЗДОИ документация по проекта.

Така, половин година след като продуцентът депозирал финален вариант на филма, благодарение на документите, разбрахме че въпросното копие, е работна версия на филма. Единствено е променил музиката. С обяснението, че тя не допада на новия „режисьор“ е прекратил едностранно договора, с претекст за неизпълнение, въпреки че музиката е изпратена в срок. По свое усмотрение е наел друг, чиято музика според нас е напълно несъвместима с филма и идеята на Борис Николов. Заради отказа му да изплати хонорара на първоначалния композитор, в момента двете страни са в съдебен процес. За наше учудване, предаденото от продуцента копие е минало Национална техническа комисия (НТК), която го е определила като „годно за публични прожекции“. Освен това протоколът за предаване на еталонното копие (който следва да бъде подписан от режисьора) е бил подписан от бившия управител на продуцентската фирма Александър Партулов – фиктивно назначен като „режисьор“ от същата тази фирма (без да е имал никакво участие в постпродукцията). На практика, веднъж той е подписал договора с ИА НФЦ, в качественото си на управител на продуцентската фирма, а втори път е подписал протокола за предаване на еталонно копие, в качеството си на „режисьор“.

Отново писахме на институцията, посочвайки в детайли по кои технически показатели копието от продуцента, обективно, не може да бъде считано за завършено. Освен че няма саунд дизайн и мишунг на звука, на места липсва говор и то дори ключов за сюжета. Съществените за филма анимации са недовършени, като освен липсата на цветни корекции между тях и основната картина, на места зелените екрани са оставени, а на други са сложени произволни кадри без никаква връзка със сюжета, само с цел маркиране в работния процес. Посочихме и редица административни нередности (продуцентът няма договори с всички заснети деца, няма дори съгласието на родителите им, няма право над кадри, които ние сами сме заснели или закупили, срещу него е подаден съдебен иск от композитора за неизплатен хонорар по договор). На всички тези сигнали ИА НФЦ не реагира, като чак след още половин година, след петнадесетото ни подред писмо, благоволи да ни даде официален отговор.

В него, относно въпросния нов режисьор, г-жа Караиванова ни призовава да вземем предвид, че той „единствено е подписал окончателния вариант на филма, не е поставен като основен режисьор и не е посочен като единствен такъв. Следователно дали новият режисьор отговаря на условията или не, не е въпрос, който следва да отправяте към нас. Още повече, ИА НФЦ не контролира или „допуска“ каквото и да е при реализацията на който и да е проект – ние приемаме даденото ни по договор копие от продуцента и го съхраняваме. В случай на спор – съдът определя дали това е нарушение или не“ и още: „Дали продуцентът е спазил правата на авторите на първоначалния проект или не е, това е негова отговорност“.

Относно бележките ни за недовършеността на филма, ИА НФЦ реферира към становището на НТК, в което се казва, че единственият технически параметър в коментарите ни бил неизравнените цветни корекции между основната картина и анимацията. Останалите ни забележки „касаят реализацията на творчески решения (как трябва да изглеждат надписите, графичните елементи и специалните ефекти във филма), които не са предмет на оценка от страна на НТК“. Становището завършва със заключението: „Националната техническа комисия не извършва оценка относно завършеността на филма, както и дали и до колко е в съответствие със сценария, както и с творческите идеи на режисьора и екипа на филма“.

Видно от случилото се и становището на ИА НФЦ, възникват няколко обезпокоителни въпроса:

• Относно фиктивния режисьор, в отговора се твърди, че тъй като той „не е поставен като основен режисьор и не е посочен като единствен такъв“ ние не следва да задаваме въпроса защо за него отпадат законовите критерии, на които трябва да отговаря основният режисьор при кандидатстването за държавна субсидия (опит и международно признание на фестивали). Видно от конкретния случай, продуцентът може да назначи човек без какъвто и да било допир с киното като допълнителен режисьор, който да подпише протокола за предаване на еталонно копие и в последния момент да подмени решенията на режисьора без неговото съгласие (независимо дали е починал или не). Още повече – продуцентът е назначил като режисьор не кой да е, а бившия си съдружник. Излиза че продуцентът може да назначи дори самия себе си, за да намали съвсем разходите си, а и да няма никакви проблеми с взимането на творческите решения.
• Нормативното изискване за подпис на режисьора върху протокола за предаване на еталонно копие не е формалност! Логиката зад това изискване е да се гарантира съгласието на основния представител на творческия екип със съдържанието на предадения файл. След като ИА НФЦ знаеше за смъртта на режисьора и конфликта на основния творчески екип с продуцента, можеше поне да не приеме протокола, подписан фиктивно, под претекст че обстоятелствата го налагат.
• Относно това дали филмът е завършен или не, отговорите са още по-абсурдни – не може да бъде установено. Имайки предвид, че даден проект се представя пред художествена комисия в началото, за да получи държавна субсидия, а след завършване минава само въпросната НТК (която не може да определи дали предаденото копие е завършено или не, и дали отговаря на сценария или не) – то тогава не излиза ли, че ИА НФЦ изплаща средства на продуцентите за реализирането на филм без да изисква предаването на завършен продукт, или съответстващ на сценария, на базата на който е спечелено финансирането, или поне близък до него?

Логично възниква въпросът защо се изискват и предават един куп документи, като в крайна сметка не става ясно най-важното – има ли завършен филм по сценария, или няма. Може да се обобщи, че след като проектът на едни творци е спечелил финансиране от ИА НФЦ, творчески екип вече не е нужен. С документни финтове продуцентът може да предаде някакъв заснет материал, отговарящ на формални технически изисквания, без никой да проверява има ли нещо общо със сценария – и това според ИА НФЦ е напълно в реда на нещата. От реакцията на ИА НФЦ става ясно, че филми с държавна субсидия от агенцията могат да се създават и без творчески екип, а само по документи.

Можем да влезем в детайлен анализ на абсурдността в констатациите на НТК, но едва ли някому е нужно. Само един пример е достатъчен. Излиза, че след като във филма присъстват неизрязани зелени екрани, но имат фокус и няма шум в картината (зърнистост), формално те отговарят на техническите критерии, заложени в протокола за аудиовизуален тест.

• В стремежа си да ни убеди, че няма никакво отношение към случая, ИА НФЦ дори заявява че: „не контролира или „допуска“ каквото и да е при реализацията на който и да е проект – ние приемаме даденото ни по договор копие от продуцента и го съхраняваме“. Така г-жа Караиванова с размах свежда функциите (но, забележете, и отговорностите) на ИА НФЦ до тези на националната филмотека!
• Тя обявява още, че „дали продуцентът е спазил правата на авторите на първоначалния проект или не е, това е негова отговорност“ – безспорен факт. Проблемът тук е друг – къде остава вмененото по закон задължение на ИА НФЦ да „съдейства за защита на авторските и сродните им права в областта на филмовата индустрия“ (чл. 11 от Закон за филмовата индустрия)? Очевидно ИА НФЦ селективно избира какви са задълженията ѝ.

За да е ясно, че визираните от нас проблеми с приетото от ИА НФЦ копие, не са плод на субективна преценка или маниакален стремеж към съвършенство, подчертаваме, че продуцентът направи опит да предаде същото това копие и пред БНТ (другият държавен копродуцент). Българската национална телевизия обаче (също алармирана от нас за нередностите) организира контролно гледане на филма и излезе с решение, че копието е незавършено и няма да бъде прието до изясняване на ситуацията.

В памет на нашия приятел и режисьор, ние дадохме всичко по силите си и завършихме наша версия на филма – така както и започнахме, с помощ от колеги и приятели. Изпипахме всеки един детайл и смело твърдим, че тя се доближава максимално близко до творческата визия на починалия ни режисьор. Предложихме я на продуцента, защото само той има законното право да я предаде на ИА НФЦ и БНТ. Парадоксът обаче е, че никой не се интересува от този завършен филм – нито неговия продуцент, който остава да вземе последния си транш само от БНТ и може би го е отписал, нито ИА НФЦ, която му е изплатила сумата от 50 000 лв. и с това счита случаят за напълно приключил.

Продуцентът, окрилен от позицията на ИА НФЦ, продължава да подминава с пренебрежение всичките ни призиви за постигане на договореност в духа на взаимно уважение и в памет на режисьора. Категорично отхвърля предложението ни да му предоставим завършеното копие, за да го предаде в БНТ и да получи последния транш, в замяна на договореност за разпространителските права. В този си стремеж, сме водени единствено от желанието да направим посмъртна прожекция в памет на Боро за близки и приятели и да имаме възможността да работим за това, филмът да достигне до повече зрители, до повече деца. Знаем, че продуцентът няма такъв интерес. Ние не търсим и никога няма да търсим финансова облага от творбата си.

Две години след като започнахме снимките обаче, филмът ни попадна в настоящата абсурдна ситуация. Опасяваме се, че водена от административната си инерция, ИА НФЦ ще започне да разпространява по фестивали незавършената продуцентска версия – все пак твърди, че в нея няма нищо обезпокоително. Опасяваме се, че продуцентът може да отстрани техническите пропуски по чисто формален начин и да предаде в БНТ и дори повторно в ИА НФЦ (ако се наложи) скалъпено копие. Опасяваме се, че нашата версия, единствената завършена версия на филма, в която вложихме толкова много труд и любов и която безуспешно предлагаме на продуцента на готово, никога няма да види бял свят.

Нека си представим за миг, че абсурдната ситуация, в която се намираме, е напълно закономерна, че ИА НФЦ няма защо да обръща каквото и да било внимание на творците (които на практика правят филмите), че може да не упражнява никакъв контрол върху разходването на публичните средства (които раздава). То тогава считате ли, че всичко това е морално, че творците заслужават това отношение, че така следва да се правят филми в една европейска страна, че това е нормална среда за реализация на млади кино-творци?

Днес ИА НФЦ официализира злоупотребата с труда ни и паметта на нашия колега и приятел – утре на наше място може да се окаже някой друг. Ако неглижирането на случая от страна на ИА НФЦ остане без последици, то това би дало свобода на действие на всеки следващ продуцент, който би постъпил по подобен начин.

Затова с подкрепата на приятели, колеги и всички тези, които са убедени в несправедливото отношение към труда ни и които по силата на призванието си знаят, какво е да вложиш сърцето и душата си в направата на един филм, застанали редом до нас с подписа си под това писмо,

се обръщаме към Министъра на културата г-н Боил Банов и Министъра на финансите г-н Владислав Горанов, както и към членовете на ресорната парламентарна комисия, да разгледат случая в светлината на изложените факти, да проверят и преценят целесъобразността в действията на ИА НФЦ и НТК.

Обръщаме се и към г-н Александър Момчев, управител на „Солент филм“, с призив да прояви уважение към паметта на режисьора Борис Николов и труда ни, като ни даде правото да вдъхнем живот на единствената завършена версия на филма – нашата – нещо, което не изисква никакви усилия или разходи от негова страна, а единствено добра воля и разбиране. Не можахме да прожектираме филма в памет на Боро на първата годишнина от смъртта му – надяваме се това да се случи на следващата през ноември тази година.

С уважение,

Милена Петрова, сценарист

Димитър Скобелев, оператор

Milena Petrova, Dimitar Skobelev    Свържете се с автора на петицията