СТОП на концесията на Летище София

Ние, долуподписаните граждани:

1.      Настояваме за прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия на Летище София като увреждаща интереса на българските граждани и бизнес.  

2.      Настояваме Летище София да продължи да се управлява като държавно, така че да предоставя услуги на поносими и конкурентни цени за въздушните товарни и пътнически превозвачи, така че да бъде запазено важното и стратегическо значение на софийското летище в международния въздушен трафик.

Мотиви:

1.     Летище София се управлява добре като държавно и е с най-голям ръст на трафика в цяла Европа. https://money.bg/macro/letishte-sofiya-s-nay-golyam-rast-na-trafika-v-evropa.html

2.     За Летище София с над 6,9 млн. пътници на година ще получим по-малко, отколкото сръбската държава за концесията на Летище Белград, което е с 5,6 млн. пътници – 29 млн. лв. на година за София, срещу 39 млн. лв. за Белград.

3.     Консултантът на концесионната процедура е организация, която не е работила до момента в ЕС, а основно в страни от третия свят: Афганистан, Панама, Филипините, Нигерия или Етиопия https://www.globalinfrafacility.org/all-projects-list .Това предизвиква сериозни съмнения в компетенциите на екипа.

4.     Концесионерът сам (!) ще определя основното перо в приходите си – летищните такси. Съдейки от опита с летищата във Варна и Бургас (министерството отказа достъп до обществена информация) и фактът, че няма заложени конкретни параметри и изисквания като постигане на определен брой пътници, концесионерът ще може да увеличи таксите двойно, и дори с наполовина по-малко пътници да получава същите приходи. Тогава ще страдат всички бизнеси, включително и туристическият бранш, който тъкмо започна да усеща ползите от увеличения международен пътнически и товарен трафик, от групите туристи и т.н.

5.     Концесионерът сам (!) ще прави проучване дали да строи втора писта и сам ще оцени състоянието на съоръженията и дали и кога ще ги ремонтира. Това е същото като “самоконтрола” на строителя при строителството на пътя при Своге. Още по-голям порок в процедурата е, че концесионерът трябва сам да си изготви и Първоначален генерален план.

6.     Държавата ще дължи компенсации на концесионера ако реши да строи или даде на друг концесионер да строи второ летище на София през времето на концесията, а именно – през следващите 35 години (!). Всичко това може да се определи като пълно абдикиране от управление, признание за управленска немощ и липса на капацитет.

Пълен списък с откритите пороци в концесионната процедура, можете да откриете тук: КОНЦЕСИЯТА НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ – ОТКАЗ ОТ СУВЕРЕНИТЕТ И ПЪЛНА УПРАВЛЕНСКА НЕМОЩ https://obshtestven.wordpress.com/2018/09/27/koncesia-letishte-sofia-otkaz-suverenitet/

Нека да запазим и развиваме успешно нашето летище! Това е един от добрите примери за успешна държавна политика. България е инвестирала близо 1 млрд. лв. в Летище София само за периода 2000 – 2018 г.

ГИ за обществен и релсов транспорт    Свържете се с автора на петицията