Отворено писмо по повод тиражирането на неверни и подвеждащи твърдения, представени като експертно психологично знание

Отворено писмо по повод тиражирането на неверни и подвеждащи твърдения, представени като експертно психологично знание

С това писмо изказваме тревогата си от зачестилите медийни изяви на психолози, чиито коментари не почиват на научни доказателства. Припомняме, че психологията работи с доказани в изследвания данни за човешкото развитие, неговата норма и нарушения. Според нас познаването на развитието на децата е основа за успешното родителство. Създаването на култура, в която няма основни знания за психичното функциониране и се разпространяват полуистини за отношенията между родители и деца, носи рискове. Като професионалисти сме наясно с отговорността си, както за хората, с които работим индивидуално, така и пред обществото, в което живеем. Подмяната, отричането или непознаването на съществуващото знание не само объркват публиката, но и навреждат на потърсилите лична консултация от такъв специалист.

Днес расте интересът към психологически теми, особено в областта на детското развитие. Уви, на фона на ниска психично-здравна култура и липса на регулации в полето на психологията и психотерапията се очертава тенденция на зле информирано и повърхностно говорене. От многото научно неверни твърдения избрахме да се спрем на най-фрапиращите и добили популярност примери.

 

В интервю за БНТ 1 от 27.02.2019 психоложката Ани Владимирова твърди, че

 ние разбираме, че децата разбират дали са момичета или момчета на девет месеца, когато момичетата забелязват повече човешки лица, а момчетата - повече предмети.”

Теориите на развитието в психологията обаче казват, че между 3 и 9 месеца, без значение от какъв пол са, у бебета все повече се увеличава интересът към човешкото лице, те постепенно започват да разпознават емоцията върху него и отговарят по координиран начин. Тази способност е знак за нормално развитие, а липсата ѝ по никакъв начин не може да бъде ориентир за полова идентичност.

В последвал коментар относно “бъг в системата” на детето, както се изразява г-жа Владимирова, тя твърди, че децата в пубертета внезапно се променят и

 момичето воин изведнъж става смущаващо се”, а “момчето, което ти е било най-добър приятел - заядливо и агресивно”.

 В психологията съществува термин като объркване или дифузия на идентичността в юношеството. Изследванията обаче сочат, че то се дължи на проблем с автономността и отделянето от родителите. Колкото до проблемите в сексуалността, работата с юноши доказва, че те са сигнал за ниска самооценка и търсене за автономност, а не плод на нещо “чуто/видяно-повторено”. Примерът на г-жа Владимирова с “нощен крем върху брадата на мъжа”, всъщност е свързан с потребността на юношата да бъде харесван, а не задължително със сексуалната му идентичност. В този смисъл подобен пример би породил сериозни и ненужни тревоги у много родители.  

На следващо място, изследванията на световно признати клиницисти показват, че детето се идентифицира с родителите си много рано, а не през пубертета. Това става чрез несъзнавани механизми. Половата идентичност (дали съм момче или момиче) се установява и консолидира във възрастта между 12 и 36 месеца. Тя е свързана с развитието на личността, всъщност те взаимно си влияят, взаимно се определят и ко-еволюират. Хомосексуалната ориентация е друга част от идентичността. Съществува научен консенсус, че тя по никакъв начин не е въпрос на избор или подражание. Хомосексуалният човек отлично познава и приема анатомичната реалност, но е привлечен от обект от същия пол, чиято анатомична реалност също познава и приема. Хомосексуалната ориентация има биологична основа и се формира в много ранна и дори вътреутробна възраст. Както казва Американската Педиатрична Асоциация (2004): „Няма научни доказателства, че определен тип недобро родителстване, сексуална злоупотреба или друго неблагополучие в живота влияе на сексуалната ориентация. Настоящото познание показва, че тя се установява в ранна детска възраст“.

 

И така, половата идентичност и сексуалната ориентация съществуват, но те не са “избори” и не се влияят от това дали детето ще види материали, изобразяващи различни примери на сексуална ориентация. Полова идентичност не може да бъде объркана от попълване на анкета в училище. По-важно е детето да знае и разбира, че отношенията между хората се основават на съгласие, телесна автономност, грижа за себе си и партньора. Именно тогава, както посочва Световната Здравна Организация, децата започват сексуални контакти по-късно, има по-ниско ниво на полово предавани болести и по-малко нежелани бременности, поради което и препоръчва всеобхватно, съобразено с възрастта сексуално образование.

 

В друго интервю от 21.06.2018г. за в-к 24 часа относно авторитета на бащата, г-жа Владимирова посочва: 

А модерните времена…донесоха много повече възможности жените да изкарват достатъчно пари, да притежават и да поддържат собствено жилище, да карат кола. Днес много такива жени често си мислят, че като обезпечат финансово едно дете, покриват всичко, което се изисква в семейството.”

Когато правим изказвания с научна претенция, добре е да знаем на кои проучвания почиват те и колко надеждни и валидни са те. Кои майки считат, че финансовото обезпечаване е достатъчно за тяхното дете? Колко са тези майки? Това лично наблюдение ли е или резултат от статистически анализ? Емпиричните данни, обаче показват, че бедността в детска възраст има напълно измерими негативни последици за физическото и психичното здраве, постиженията и дори интимните отношения на тези деца, когато станат възрастни.

Напълно некоректно в същото интервю е поставен знак за равенство между интимната двойка и двойката родители, а семейството с един родител (конкретно майка) е описано като проблемно. Тази концептуализация отразява по-скоро разпространени обществени предразсъдъци, отколкото която и да било теория за човешките отношения. В съвременното разбиране физическата дистанция на бащата не означава непременно психологическо и емоционално отсъствие, а бащата е много повече от стереотипен модел за мъжественост. Изследванията показват, че благоприятното влияние на бащата върху развитието на детето зависи в малка степен от това дали той притежава определени, разбирани като основани на пола, личностови характеристики. Всъщност, майките и бащите повлияват на децата си по много подобен начин чрез взаимоотношенията, които изграждат както със своето дете, така и помежду си. Социализирането на децата през взаимоотношение на доверие, топлина, грижа и емоционална близост е свързано с положителни развития за детето, независимо дали става дума за отглеждане от баща или майка. Иначе казано, важното измерение на това как родителят влияе на развитието на детето е взаимоотношението, което създава с него, а не придържането към стереотипно разбирана мъжка или женска роля, която да послужи за модел. В допълнение, важен фактор е и контекстът на семейните отношения, в които се развива връзката баща-дете. Той се определя от взаимоотношенията със сегашен партньор, бивш партньор, други деца, роднини и т.н.

 

Нещо повече, колкото по-вкоренени и стереотипизирани са ролите на мъжа и жената в едно общество и в едно семейство, толкова по-голям е рискът от отношения на насилие и злоупотреба към децата и към жените. Насилието в семейството има особено негативни ефекти върху развитието и бъдещето на децата и твърде често, ако няма достъп до помощ за справянето с емоционалните и социални ефекти от него, се повтаря в отношенията на човека като възрастен. Ето защо, разпространяването на неверни твърдения за важността на стереотипните родителски роли нанася вреди не само на родителите, но и на техните деца. Най-добрата превенция на насилие е възпитанието на уважение и равнопоставеност между всички хора и, както професионалистите, така и медиите имаме отговорност да подпомагаме развиването на този модел на отношения.

Примерите от интервюта на г-жа Владимирова и други психолози, уви, са твърде много.

 

Като специалисти, разбиращи психологията като базирано на доказателства знание, искаме да изразим безпокойството си от употребата на термини, които сами по себе си съществуват, но са използвани с цел маркетинг и зрелищност. Те се използват в актуални, но повърхностни интерпретации на наблюдавани феномени. Това е не само неетично, но и опасно, както в директната работа с хора, така и в публичен план с насаждането на враждебен и отричащ различието дискурс. В заключение искаме да припомним отговорността на медиите да търсят отговорни коментари за актуалните въпроси и да не се превръщат в трибуна за лична реклама. Вярваме, че отговорната журналистика е тази, която не търси сензация, а коментари на специалисти с тясна насоченост, извън ежедневно изказващите се за всичко психолози.

 

С уважение:

Д-р Калина Йорданова, клиничен психолог

Бойко Ценков, психолог

Анет Маринова, психолог, клиничен социален работник

Елена Божинова, клиничен психолог и кандидат по психоанализа

Борислава Мечева, фамилен терапевт

Емилина Ценова, психолог

Радостина Антонова, психолог

Рада Наследникова, психотерапевт

 

 

 

 

 


К. Йорданова, Б. Ценков, А. Маринова, Е. Божинова, Б. Мечева    Свържете се с автора на петицията

Подпишете тази петиция

Чрез подписа ми упълномощавам К. Йорданова, Б. Ценков, А. Маринова, Е. Божинова, Б. Мечева да предаде моя подпис на лицата, взимащи решения по този въпрос.


Или

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. За да сте сигурни, че получавате нашите имейли, моля, добавете info@peticiq.com към вашата адресна книга или списък с безопасни изпращачи.

Платена реклама

Ще рекламираме тази петиция на 3000 човека.

Facebook