Археологическа документация

Предложение за подобряване на качеството на документацията на археологическите

разкопки

 

Драги колеги археолози,

От години в нашата колегия се водят спорове за качеството на документацията на

археологическите разкопки. Тези дискусии станаха особено остри през последните

години. Част от тях остават незаписани и са само в паметта на присъстващите на

обсъжданията на отчетите. Други се предлагат в писмен вид, адресирани до всички.

Най-грубо бих ги класифицирала в две групи — препоръчителни (или съветващи, или

изискващи) и оценъчни.

Към първата група бих отнесла писмените изисквания, които получаваме преди

отчетите, и подробното писмено предложение за конкретизиране на тези изисквания,

изготвено от гл. ас. д-р Румяна Колева и доц. д-р Валери Григоров.

Към втората група отнасям критиките — писмени и устни към официалните изисквания за

документацията, пратени ни преди последните отчети и обсъжданията на нечия

конкретна документация. Последните най-често остават незаписани. Могат да са

възхвалителни — поздравления за добре свършената работа (обикновено, когато е

открито нещо впечатляващо) и критични — за подхода към работата, използваните

методи, качеството на снимките, качеството на чертежите или пълната липса на такива.

На последните отчети бях в позицията на разглеждаща и оценяваща документацията на

колегите. Установих две неща. Първото, че за времето на отчета (около 30 мин.) е

невъзможно да се добие точна представа за пропуските или преимуществата на нечия

документация (не винаги това, което изглежда красивичко и масивно като количество

запълнени страници е достатъчно информативно за обекта), и второто, че разбиранията

на различните колеги за добре написан дневник, добре направени чертежи, инвентарна

книга и т. н. са различни. Различни са както от гледна точка на представената собствена

документация, така и от гледна точка на изискванията, които предявяват към другите.

И различията, и очевидните недостатъци не могат да бъдат преодолени само с

обсъждания и създаване на работни групи, които да създадат нови изисквания. Когато

обсъждаме нечия документация, то е нещо като купуване на котка в чувал. Обсъждаме

показаното на екрана и зърнатото в набързо прегледаните документи. Основният

проблем е, че нямаме примери, модели, за добра или лоша документация, които да

бъдат обсъждани. Резюметата в АОР-те, макар да станаха по-дълги, по-илюстрирани и

май по-качествени, не компенсират това. Моето предложение цели преодоляването на

тази липса на модели.

Предлагам, от следващата година пълната документация за всеки от

проучваните обекти да е общодостъпна. Това може да се направи

електронно. Не мисля, че би нарушило авторските права, точно обратното.

Ще бъде отбелязано, че никой няма право да ползва, цитира или

препубликува текст или илюстрации без писмено разрешение на авторите.

Така само за две-три години ще се натрупат достатъчно добри и лоши

примери и наистина ще има какво да обсъждаме. Също ще има модели за

подражание, при това за различни обекти.

Втори положителен резултат от осъществяването на такова предложение е,

че всеки ще знае, че работата му е на показ, и ще се старае повече.

Драги колеги, ако мислите като мен, моля, подкрепете предложението ми.

То е обсъдено и официално подкрепено с явно гласуване на заседание на

катедра „Археология‟ на СУ „Св. Кл. Охридски‟.

Петя Георгиева (СУ „Св. Кл. Охридски‟)