Официален празник 13 април. Създаването на богомилското учение

Дни на Българското учение и духовната практика по нашите земи. Преди десет века България роди учение, което създаде, осмисли, разпространи и отстоя модел за достоен човешки живот – богомилството – върху основите на хилядолетната духовна практика по нашите земи и Завета на Христос. То се противопостави на църковните догми като даде свой философски прочит на светите предания и отвори пътя за нова християнска книжнина като предтеча на модерната днешна литература. Водещите католически богослови го обявиха за ерес, като при това го нарекоха „българската ерес” – единствената, която носи името на цял народ. Тя е единственото християнско учение, срещу което Ватикана поде кръстоносен поход, продължил повече от три десетилетия. Въпреки това богомилските проповедници и техните последователи на Запад така непоколебимо бяха повели Европа и света към промени в името на свободата, равенството, братството и любовта, че това я изведе от безпътицата на Средновековието с Реформацията и Просвещението, довели до необратими обществени промени.    За заслугите и достиженията на Българското учение има написани много книги. Негови изследователи от различни страни все по-убедително защищават неговите достояния и заслугите му за нашата цивилизация. Затова е жалко, че в страната, която го е родила и откърмила като изконно свързано с българската духовност и обредност, над него продължава да тегне онова хилядолетно предубеждение на (без)духовниците, които геният на България Христо Ботев още преди 140 години нарече „непорината византийска воня”.    Чест е за България, че единствена има празник на своята писменост и култура. Но тя е създала учение, преобразило духовния климат и социалния живот на средновековна Европа, и това е изключително важно да се отстоява като неин принос, чест и заслуга както за самочувствието на нашия народ, така и заради достойнството на страната ни, която не само изпадна до най-бедната на континента, но ЕС е напът и да обезличи духовно. Удачно би било този път да не става дума за ден, а за Дни на Българското учение и духовната практика по нашите земи. Въпреки че легендарната дата 13 април (на която, според предания, богомилството е било прогласено в Преслав) може да звучи неубедително за историците, тя попада във времето преди Възкресение. Седмицата, в която тя попада, би била отличното време за поредицата от прояви, в които да се осмисли оная наложителна вече яснота за духовната същност и обществения принос на Българското учение в качествено нова празничност – на духовността и вярата в дните, когато християните съпреживяват страданията на Иисус и жадуват да победи смъртта със Своето Възкресение.  Христо Буковски