НЕ ОРДЕН, А ЛУСТРАЦИЯ ЗА НЕОФИТ!

На 13-ти октомври 2015 г. в медиите бе разпространено съобщение, че по предложение на Министерски съвет, ще бъде награден българския патриарх Неофит с орден за заслуги за "възстановяване на единството на българската православна църква" и други "пастирски" дейности. Във връзка с това държим да изразим нашата тревога, като български граждани по няколко важни причини, които правят неговото награждаване неуместно и дискредитиращо не просто държавата България и нейното правителство. Подобен акт е повече от недопустим в контекста на ценностите на съвременното ни общество.

1. Настоящият патриарх Неофит е бил агент на ДС с псевдоним "Симеонов" между 1983  - 1990 г. според лично дело N:67180/83 (MBP IA-33284). С Неофит са работили двама агенти от 3-ти отдел на бившето 6-то управление - капитан Ангел Славейков Славчев и майор Кирил Иванов Котов. Агентът е бил приеман регулярно в явочна квартира "Несебър". Според извадки от неговото дело агентът е " Близък с епископ Йосиф и е под негово влияние. От началото на 1982 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия. Неговото разбиране за религията и мястото на БПЦ в съвременния живот на социалистическото изграждане на страната не е все още напълно избистрено, но се забелязват положителни елементи. Одобрява участието на Църквата в борбата за мир. Демонстрира безпределна любов и вярност към Съветския Съюз, съветския народ, към работата и линията, която провежда руската православна църква. От него писмени сведения досега почти не съм вземал, но това не е трудно и не е проблем. Писмена информация е дал единствено относно свои впечатления от едно пътуване в САЩ през настоящата година. Въз основа на горното предлагам архимандрит Неофит да бъде оформен за агент на ДС под псевдоним "Симеонов". Същият ще се използва за решаване на кадрови въпроси, за изпълнение на задачи при задгранични пътувания и за влияние."

Според каноните на Църквата Неофит не само не би следвало да бъде избиран за патриарх, но и трябва да му се отнеме епскопския сан и да бъде отлъчен от църквата. Престоят му на този пост, според самите вътрешноцърковни канони, е нелигитимен. В тази ситуация оставаме с впечатление, че българската държава награждава патриарх Неофит с високо отличие вероятно за неговото верноподаничество към атеистичния просъветски режим в страната, което би изобличило сегашното правителство в идеологически връзки и направо властови континуитет с комунистическия просъветски режим между 1944-1989 г.

2. Tака нареченото "възстановяване на единството на Българската православна църква" всъщност е свързано с приемането на новия закон за вероизповеданията (обнародван в ДВ, брой 120/29.12.2002.) от парламента, доминиран от НДСВ и ДПС. Този закон беше атакуван в Европейски съд по правата на човека в Страсбург през лятото на 2003 година и до днес представлява сериозен проблем пред равнопоставеността на вероизповеданията в страната. След неговото обнародване представители на т.нар. "Алтернативен синод" бяха със сила изгонени от храмовете им, като полицията си позволи невижадн дотогава произвол. Така че, за "възстановяване на единство" все още не може и да става дума. Въз основа на същия закон ДАНС и местните власти в страната до днес третират протестантските общности като "сектантски" и "вредни за националната сигурност", което е пряка намеса в делата на вероизповеданията и нарушение на неотменимите човешки права.

3. През последните години в епархиите на БПЦ, както и в някои манастирски братства открито се води антидържавна пропаганда, като се подлага под съмнение и дори се обявават за незаконни демократично постигнати от целокупния български народ, външнополитически приоритети. Атакува се открито членството ни в ЕС и НАТО, борави се с лъжи и хули към нашите съюзници, страните-членки на Алианса и най-вече против САЩ. Тази откровена пропаганда разпространявана от представители на БПЦ из страната, и особено в епархиите в източна България, съвпада с приоритетите на руската политика на Балканите и Близкия изток.

Доколкото БПЦ е йерархична структура, пълната отговорност за тези антидържавни действия носи нейния глава - българския патриарх Неофит. Не бива да забравяме или поради незнание да пренебрегнем факта, че откакто той е патриарх, отношенията с руската православна църква са активизирани неимоверно и за епископи се ръкополагат предимно възпитаници на руските школи. Същите работят под прякото и открито въздействие на руските разузнавателни служби. Изключително важно е да се отбележи, че в ущърб на това, отношенията на БПЦ с останалите птравославни църкви, като гръцка и румънска бяха сериозно редуцирани. А в отношенията с Вселенската патриаршия, основен представител на православното християнство в западния свят, БПЦ открито заема агресивна и нападателна позииция, инспирирана от представители на РПЦ.

4. Под ръководството на патриарх Неофит БПЦ вече устойчиво продължава да не участва в икуменическия, междуцърковен и между християнски диалог. БПЦ открито саботира различните форуми на диалога под диктовката на своите ментори в Москва. БПЦ вече се е превърнала в синоним на закостеняла радикална и русофилска структура в очите не само на политиците в региона и Европа, но дори и на обикновените християни. Тя, в лицето на офиициални свои служители, открито на църковни проповеди и публични места, подкрепи военната агресия на Руската федерация против народа на Украйна, възоснова на твърдението, че "Православието" воюва против "Католицизма" и "Запада" в източна и южна Украйна.

5. Последните събития, във връзка с обръщението на Синоида на БПЦ относно кризата с бежанците е част от една устойчива посока на развитие на антимюсюлманска и антималцинствена риторика в БПЦ. В епархиите със смесено население, не просто не се осъществава междурелигиозен диалог, но и местни служители на Църквата и дори митрополити си позволяват на проповядват на своите паства против техните съседи-друговерци. Това не е в полза на страната и отчуждава различните етнически елементи на нашия български народ. Единственият печеливш от това е правителството в Москва, което често стимулира и адмирира тази антитурска и антимюсюлманска риторика в страната ни, на различни църковни форуми и срещи с наши епископи.

6. Не на последно място БПЦ не провежда не само почти никаква християнска образователна мисия сред населението в България, но се е отказала и от всякакви социални инициативи. Тя откровено е изоставила най-бедните и малцинствени групи в страната вън от своите грижи. Само можем да се питаме защо е така.

За всичко това няма как да не държим отговорен главата на религиозното вероизповедание БПЦ, тъй като той стои на върха на неговата йерархия. Про това положение смятаме, че награждаването му с орден "Стара планина" е напълно неуместно. Дори си позволяваме да искаме неговата оставка незабавно - в интерес на цялото ни общество и предприемане на действия по отношение на лустрация в БПЦ, като автономна религиозна институция.