За Русия с любов

 

 

Уважаеми сънародници, моля ви, ако сте съгласни с този текст (по-долу в писмото до руския посланник), да дадете своята подкрепа. Идеята е ясна - искам да покажа, че у нас живеят много хора, които обичат Русия, държат на добрите взаимоотношения с нея и оценяват това, което тя е направила за нас през времето назад. Аз лично искам да не губим връзката с руския народ и да не залитаме твърде много на запад, където историята е доказала, че като залитнем - губим. И не само от личен интерес, но и от чувство за достойнство - нека не ставаме пионки в ничии ръце! Нека сме хора, които мислят свободно и са достатъчно интелигентни, за да надмогнат това охулване, оплюване и негативизъм, които царят в страната ни! Моля ви, който харесва Русия и ме разбира, подкрепете писмото ми! То ще бъде връчено на посланника, но ще бъда щастлива, ако освен моя подпис, занеса още много на мои сънародници. Искам да излезе наяве истинското отношение и воля на народа ни, а не това, което политиците се опитват да демонстрират.

Благодаря ви!!!

Десислава Христова

 

 

 

 

 

 

 

На вниманието на :

Негово превъзходителство,

ЮРИЙ НИКОЛАЕВИЧ ИСАКОВ -
Извънреден и Пълномощен посланик   на Руската Федерация

в Република България

 

 

 

Ваше превъзходителство,

Уважаеми господин посланник,

 

Настоящото писмо няма амбициозната цел да променя събития, отношения и пътища, защото това е невъзможно. За жалост в света и в частност у нас в България текат процеси, които вече много години ни водят към все по-голямо объркване, все по-тежко същесътвуване и най-страшното е, че все по-дълбоко променят душевността ни като провокират злобата, агресията, отрицанието към фактите от историята и изобщо лошото, или безразлично отношение на всеки един към другия и към общото. Всичко това предизвиква у мен горчивина и разочарование, защото не виждам ясно пътя пред себе си. Не трудният път е страшен, а липсата на такъв. Сякаш се въртим без посока, хаотично и ден за ден в едно съществуване, в едно оцеляване без никакъв смисъл. А в такива тежки мигове е престъпление да бездействаш, да гледаш отстрани и да вдигаш рамене, защото нищо не зависи от теб.

           Ваше превъзходителство,                                                                   

Аз съм една обикновена българска жена, която е била прекалено малка през 1989г., за да разбере какво точно се случва, но прекалено голяма, за да помни как е била възпитана и в какви ценности е повярвала още от дете - дете на прехода, което е стъпило с единия крак там – преди 89-та, а с другия в сегашното време – на разкол, на разруха, на противоречия.

Моето писмо е просто блед израз на това, което чувствам и искам да кажа, за да ми олекне поне малко. Аз чувствам за свой дълг да Ви пиша, за да изкажа това, което мисля и което вълнува душата ми.

Възпитана съм в любов към Русия и руския народ, както в училище, така и в семейството ми, учила съм руски език заедно с родния си, писала съм си писма с руски деца, била съм в Москва и Петербург(Лининград) като дете, чела съм руски книги, учила съм история и това отношение няма как да се промени.

Срамувам се, че някои мои сънародници сега говорят с голяма омраза за Русия, че изопачават грозно историята, че нямат капка признателност към хората, без които не бихме били сега държава, а вероятно турска провинция, че не зачитат стотиците хиляди отдадени животи в битките за освобождението на страната ни, че не оценяват помощта, която винаги сме получавали от Русия, дори повече отколкото самия руски народ е получавал в недалечното ни минало.

Аз Ви моля да не забравяте, че има и други като мен, които вероятно са повече от онези – неблагодарните, арогантните, настръхналите срещу Русия. Някои хора забравят историята и факта, че колкото пъти сме застанали срещу Русия, толкова пъти сме сбъркали. Ако зависи от мен това негативно отношение няма да съществува, или поне няма да е определящо за отношенията между двете страни. Съжалявам, че съм само една жена, която осъзнава своята слабост и невъзможност да променя света, но не спира да се опитва!

Аз не мразя нито една държава, не пожелавам зло на никого в света, но изпитвам обич към Вашата държава и искрено се вълнувам от нейната съдба, както и от нашите отношения.

Моля ви, приемете моето искрено съжаление заради тези, които хулят, изкривяват историята и се опитват да раздалечават, да сеят омраза, да ни тласкат на запад, защото аз не искам това!

Желая Ви здраве, успехи, весели празници и всичко най-хубаво! Да живее Русия! Да не се загуби никога приятелството между българи и руси!

 

 

 

 

С уважение: Десислава Христова