Не искаме да бъдем роби в собствената си държава!

Добър ден, народе.
Добър ли бе деня ?

Пише ви едно обикновено момиче с необикновени мечти.
Моята мечта е много проста, българи.
Аз искам да живея добре в държавата си, искам да родя и да отгледам децата си тук, но не искам да гледам как губим историята си, как майките ни плачат, когато отиваме в Чужбина. Много ли искам?
Не искам да гледам възрастните хора, които са дали живота и времето си, работейки за държавата, сега да гладуват,плачат и мизерстват.
Жал ми е, хора. Болно ми е да гледам как губим ценностите си, как всеки ден е борба за оцеляване.
На 22 години съм и не губя надежда, защото в себе си нося силата на едно мъжко момиче!
И тук искам да се обърна към всички вас.
Докога ще спите? Този сън не ви ли мъчи?
Събудете се! Отворете тези проклети, измъчени и лъгани очи!
Нека върнем това, което ни принадлежи.
Нека се обединим и не се предаваме.
Нека се борим за бъдещето си.. ако вашето бъдеще не ви интересува - то тогава помислете за това на децата си.

МОЛЯ ВИ !!!!!!!!!!!!!!!!!!