ДО КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА

Уважаема Госпожо Фандъкова,

По стечение на обстоятелствата бях не само свидетел, но участвах лично в проектирането и строителството на Паметника България 1300 години като заместник-началник на строежа на сградата на НДК.
Моето разбиране и тогава, и сега е, че:

1. Паметникът България 1300 години е неразделна част от хармонично изградения архитектурно-градоустройствен комплекс - НДК и околно пространство. С изграждането му София придоби един от най-съвременните културно-конгресни центрове в Европа. С включените в комплекса близо 30 творби на най-известните български художници и скулптори, той се превърна наистина в Дворец на Културата. Паметникът е част от това културно наследство.

2. Паметникът е проектиран на база спечелен конкурс от проф. Валентин Старчев, и по същество той е архитектурно-пространствена композиция, която участва в цялостното решение и баланс на комплекса, а не единична, отделна скулпторна група. Автори на реализирания проект заедно с проф. В. Старчев са арх. Ал. Баров, арх. Ат. Агура, арх. Ал.Брайнов, инж. Н. Пеев, проф. инж. М. Брайнов и инж. Р. Младжов. Четирима от авторите, за съжаление, вече
не са между живите. Това е още една причина да се чувствам задължен да запълня някои празнини в информацията.

3. По изграждането и настоящето състояние Паметникът не беше завършен до откриването на НДК, и истинското му, предвидено в проекта завършване, никога не се осъществи. Това може да се провери в протоколите на Щаба по строителството на строежа,
които би трябвало да се съхраняват в архива на НДК. Инж. М. Момчилов, директор на СУКМО – изпълнител на облицовките на паметника, отказваше изпълнение на работите в срокове, по-кратки от технологически необходимите, докато не получи уверение, че
облицовките са временни и че на строителите ще бъде предоставено необходимото време за качествено завършване на работите след откриването на НДК. За съжаление това решение не беше изпълнено.
В ранните сутрешни часове преди откриването, главният изпълнител на Околното Пространство - Инжстрой, получава нареждане да разчисти площадката около паметника за предстоящото събитие. В резултат -работното скеле бе смъкнато от паметника и откарано далеч от строежа. 2 Пожарните коли измиха повърхностите на паметника с мощни струи вода, които, заедно с праха, отмиха и
пресно положения силикон за уплътняване на фугите в облицовките.
Само след няколко часа откриването на НДК се състоя както беше предвидено. На следващите заседания на щаба по строителството въпросът за завършване на Паметника бе повдиган многократно, но без какъвто и да е било резултат. Проблемът вероятно беше усложнен и поради неяснотата кой ще е собственик на паметника
- НДК или Столичния съвет.
Така паметникът фактически бе оставен в незавършено състояние години наред, без необходимите грижи и поддържане.

4. Независимо от настоящото окаяно общо състояние на Паметника, металната и стоманобетонните конструкции могат да изпълняват функции си. Това мнение е потвърдено от компютърния анализ, проведен от инж. А. Малеев през 2012-13, независимо от оригиналните изчисления. Този анализ (недостъпен по време
на проектирането) потвърди мнениетo, че конструкцията е правилно проектирана и може да изпълнява носещите си функции. Тя се нуждае само от относително малки поправки поради дългогодишното излагане на външните атмосферни условия и липса на елементарно поддържане.

5. Преместване, демонтиране или обновяване?
Предложението за "преместване" на Паметника е технически несъстоятелно. В световната практика са известни премествания на сгради, но на относително къси разстояния. СМП Метални конструкции (чийто директор бях през годините 1982 -1990) премести две конструкции (моста Бебреш 2 и покритието на басейна
Спартак) през 80-те години. Но това бяха технологични монтажни процеси и конструкциите бяха специално проектирани за целта.
Понятието "демонтиране" често срещано в дискусията, в случая е дипломатичен израз за "разрушаване". Дори и за слабо запознатите със строителството е ясно, че 250 мм двойно армирани монолитни
стоманобетонни стени и плочи не могат да бъдат демонтирани (и после да бъдат монтирани наново).
Следователно, съзнателно или не, става дума за разрушаване на Паметника. Общественото мнение не би трябвало да бъде подвеждано с тази игра на думи.

6. Извън фактологическата и техническата страна, не мога да не споделя и мислите от общочовешка гледна точка:
За всеки човек, сътворил и изградил нещо в живота си, е трудно да приеме действието на разрушаване, още повече разрушаването на паметник. В случая - не на какъв да е паметник, но на паметник, посветен на една голяма годишнина, паметник на нашата държава, на нашата история и култура. Не мога да не си задавам и
въпроса – за какво е нужно това? Какви проблеми на съвремието ни ще реши? Защо един паметник, който дори не е символ на определена политическа формация или интереси се превръща в гръмоотвод за негативизма към недалечното ни минало? Означава ли това, че трябва да събориме и сградата на НДК? И как да си обясним факта, че този народ, който съхрани джамията в центъра на София,
сега е готов с един замах да разруши паметника, посветен на България?

Въпросът с художествената стойност на паметника е твърде субективен. Да си припомним историята на Айфеловата кула - множеството френски интелектуалци и граждани са се обявили против изграждането й. Това не попречи тя да се превърне в символ на Париж и на цяла Франция. За паметника България 1300 има редица положителни оценки от хора на изкуството в чужбина и у нас.
Определящо за художествените и градоустройствени качества на паметника би трябвало да бъде професионалното мнение на изявени представители на нашата архитектурно - художествената колегия.
Мемориал на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове безусловно и без отлагане трябва да бъде 3 създаден. За подходящото му включване в новоизградената градска среда би било правилно това да стане чрез национален конкурс.
Обновяването и актуализирането на паметника България 1300 е не само напълно възможно, но е и единственото правилно решение в духа на запазване на културното и историческото ни наследство.
Доколкото зная, за такова обновяване има изготвен проект от проф. Старчев. Това обновяване ще бъде значително по-бързо и ще изисква по-малко капиталовложения, отколкото разрушаване и повторно
построяване.

Г-жо Фандъкова, това писмо не е продиктувано от лични интереси, а от вътрешната необходимост да направя обществено достояние факти за които се знае малко, а са съществени при взимането на решения. Независимо от вече взетото решение за "демонтиране" на паметника България 1300, позволявам си да предложа едно преразглеждане на проблема с оглед да се вземат предвид изнесените по-горе обстоятелства, и специално фактите за незавършеното строителство и практическата невъзможност за демонтаж и съхранение на паметника, както и факта, че той е неделима част от изградения общ архитектурно- градоустройствен комплекс НДК.

Убеден съм, че обновяването и актуализирането на паметника е най-доброто решение, което ще бъде оценено от бъдещите поколения и ще утвърди престижа на столицата и страната.

С уважение,
ст. н. с. инж. Румен Младжов

Списък с граждани, подписали подписката:

Следва приложение