На децата ни не им трябват областни центрове и директори!

П Е Т И Ц И Я

В  ПО Д К Р Е П А

НА РЕФОРМИТЕ ПРЕДВИДЕНИ В ПРОЕКТА ЗА НОВ ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, ОТНОСНО СПЕЦИАЛНАТА ПОДКРЕПА И РЕСУРСНИТЕ ЦЕНТРОВЕ

С тази петиция, ние, родители и родителски организации на деца с различни увреждания от цялата страна, заявяваме категоричната си подкрепа за реформите заложени в Проекта за нов закон за предучилищното и училищното образование, относно децентрализацията и предлаганата нова организацията на специалната подкрепа (ресурсна подкрепа), осъществявана от настоящите ресурсни центрове. Промяната е крайно наложителна и нетърпяща никакво отлагане.

Децата с  увреждания в България са над 22 000. Конкретни данни, колко от тях са приети и посещават обикновени детски градини или се отглеждат у дома, няма. Не знаем колко са реално децата с увреждания приобщени в масова среда, от най-ранна възраст, каквито са политиките и практиките във всички европейски страни. Данните от регионалните инспекторати за децата с увреждания в предучилищна и училищна възраст, отчитат само обърналите се към тях родители, за насочване към образователна институция. Много родители предпочитат да не го правят, защото насочват децата им към сегрегиращи институции, след унизителна проформа оценка на детето им. От 22 000 деца, едва около половината са приобщени в масова образователна среда, като данните са само за училищна такава.

Останалите са или в сегрегиращи образователни институции или изобщо не получават образование. Биват сегрегирани или не получават образование, не поради неспособност, а поради липсата на ресурсно обезпечаване на детските градини и училищата.

Към днешна дата, по последните данни на МОМН, в страната има едва 1062 ресурсни учители, 761 психолози и педагогически съветници, 112 логопеди, 20 слухово-речеви педагози и 8 зрителни педагози. Те са крайно недостатъчни за да осигурят реална подкрепа на всички деца с увреждания, така че да получат реален достъп до качествено образование, образоващо ги в успешност.

Дори и децата, които имат късмета да са в масовото училище, са практически лишени от качеството на образование и подкрепа, което им се дължи и би им гарантирало истинска равнопоставеност. Това води до неконкурентноспособност в следващите етапи на образованието – професионално и висше. Обрича ги на неконкурентноспособност на пазара на труда по-късно, и като цяло за живота в общността.

Тази неравнопоставеност е не само в училище, тя бележи целия жизнен път на човека.

Ние знаем, че учителите в масовите детски градини и училища са неподкрепени в задачата си да приобщят децата с увреждания. Подкрепа липсва и за директорите, за цялата училищна общност. Липсва готовност за приемане, разбиране, контактуване и истинско образование на деца с различни увреждания. Хората от учителската общност имат нужда от ежедневна подкрепа, от ежедневен контакт с подготвени специалисти, близо до тях, които да им помогнат да извървят нелекия път към приемането, разбирането и справянето в образованието на децата с увреждания.

Всичко това се дължи на множество грешки в миналото, между които най-съществената е централизацията на ресурсната грижа.

Единният разходен стандарт (ЕРС) за ученик с увреждане, интегриран в масово училище е приблизително двойно по-висок от ЕРС за ученик без увреждане. Но, тези средства не постъпват в училището, където е ученика. Постъпват в обслужващо образователно звено на областно ниво, наречено „ресурсен център”. Парите, отделени от държавния бюджет за образование на ученика, се размиват в тази областна администрация и обслужват не образователни, а административни нужди. С тях се поддържа сграда, заплаща се заплата на директор, помощник-директор, обслужваш персонал, заплащат се режийни разноски. Малка част от тези средства реално се използват за заплащане на заплати на ресурсните учители и ако останат средства – вероятно се влагат в повишаване на квалификацията на ресурсните учители и специалисти към звеното.

Съдбата на самите специалисти? Трябва по някакъв начин да обхванат територията на цялата област. Да отговорят на потребностите на всяко едно дете или ученик с увреждания, в цялата област. Дори да искат, нямат шанс да бъдат достатъчно близо и на разположение на детето/ученика, нито пък до учителите в масовите училища. За такава близост време просто не може да остане.

Резултатите: или изцяло отхвърлени от масовото образование или фиктивно образовани деца и ученици. И в двата случая – лишени от достъп до образование.

Сега действащото законодателство в областта на образованието насърчава сегрегацията. Държавата отпуска четирикратно по-висока сума за образование на дете в сегрегираща институция! С други думи, сега действащата образователна система издържа и обезпечава функционирането на административни структури, грижи се за оцеляването на институцията, а не за хората в образователната система – няма грижа нито за децата и учениците, нито за техните учители. Равният достъп до образование е фикция, лозунг, лишен от смисъл. Правото на  свободен избор на учебното заведение, на формата, вида и качеството на образование, на децата/учениците с увреждания и техните родители е далечна, неосъществима мечта. В резултат на централизацията, „се постига” ниска ефективност и неадекватност на образователната подкрепа за деца и ученици със специални потребности.  Индивидуалният подход става невъзможен. „Постига се” липса на интерес от страна на младите хора към специалностите свързани със специалната педагогика във висшите училища (работа се предлага само в 28 областни звена за малък брой хора), с което експертното обезпечаване на образователната подкрепа на децата със специални потребности се обрича на неуспех.

Въпросът сега е ние, като общество, какво избираме да подкрепим: дали познатото ни до болка наливане на средства в издръжката на една администрация или реалната, жива подкрепа на децата и учениците със специални потребности, така че те най-после да получат достъпа до образованието, което им се дължи.

През 2008 г. Комитетът по социални права призна, че България дискриминира децата с интелектуални затруднения в социалните институции, като ги лишава от достъп до образование. Комисията за защита от дискриминация призна, че такава е налице и спрямо децата в общността. Български съд също намери в свое решение, че правата на децата/ учениците с увреждания в българското училище не са защитени – те са подложени на дискриминация.

Въпреки всичко това, четири години по-късно, голям брой деца продължават да нямат достъп до образование и приобщаване от най-ранна възраст, а останалите, макар формално да получават образование, не получават равностойно такова. Главната причина за това е реалната липса на ресурсно осигуряване на процеса на приобщаване на децата с увреждания в общообразователните училища и детски градини.

В проекта за нов Закон за училищното и предучилищното образование за първи път се съдържат норми, които реално дават шанс за промяна. Ресурсната подкрепа се предвижда да бъде предоставена там, където е детето/ ученика. Свободно избраното училище ще бъде наистина свободно избрано от онези, на които принадлежи правото на избор, без да им се налага ограничението, свързано с възможностите на областния ресурсен център да осигури специлист/и. Училището само ще се погрижи за това. И нещо повече, сега родителите получават възможността да бъдат пълноправени участници в училищна общност и пряко да участват в плана за изразходването на държавните средства предназначени за тяхното собствено дете и обезпечаването с тях на действително необходимата образователна подкрепа, специалисти и педагози. Създава се възможност за неограничен брой центрове, предоставящи допълнителна специална подкрепа за децата с различни увреждания (т.е. да правят онова, което правеха досега ресурсните центрове, но без ограничение на броя на центровете и на техния обхват). Според проекта за нов закон, на практика, към всяка детска градина или училище, за собствените им нужди, може да функционира „ресурсен център“. Самите градини или училища могат да ги създадат, заедно с родителите и/ или общината.

Водени от идеята, че в центъра на образователната система е време да бъде поставено детето/ученика, с неговите индивидуални особености, потребности и способности, а не административни структури и институции, обезличаващи децата ни и водещи до тяхната дискриминация, подкрепяме изцяло предложенията, съдържащи се в Проекта за Закон за училищното и предучилищното образование, касаещи децентрализацията на специалната и допълнителна подкрепа за децата с увреждания и настояваме за максимално бързото реализиране на идеите на законопроекта в практиката.

Предвижданите промени са наложителни от много години. Всяко забавяне сега, за да се угоди на частни интереси на административни структури и техните служители, вреди пряко на интересите на хиляди деца.

Като родители и родителски организации, за нас интересите на децата ни са първостепенни. Разчитаме държавата и народните ни представители да проявят същата родителска загриженост и отговорност за българските ни деца.

„НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН – РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ“

„БЪЛГАРСКИ  ХЕЛЗИНСКИ  КОМИТЕТ“

ФОНДАЦИЯ С.Е.Г.А.

СДРУЖЕНИЕ "РАВЕН СТАРТ - 2008" – РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР

„РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА СЪС СИНДРОМ НА ДАУН“

СДРУЖЕНИЕ "СВЕТИ МИНА"- РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ, гр. Добрич

ПРЕДСТАВИТЕЛЕН  ЕКИП НА "АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН" ЗА гр. Сливен, Радка Сиренкова

ПРЕДСТАВИТЕЛЕН  ЕКИП НА "АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН" ЗА гр. Ловеч, Доротея Иванова

„АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ В ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ И УЧИЛИЩАТА В Р БЪЛГАРИЯ”

„ЦЕНТЪР ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“ - Сливен

Алианс Усмихни се с мен    Свържете се с автора на петицията