Национална кампания за възраждане на библиотеките
Свържете се с автора на петицията
Кураж на инициаторите, защото начинанието не е лесно.
Докато библиотеките живеят в 19 век
За какво е тази петиция? Дайде да дадем едни 17-20 милиона, да си превъртят непродаваемите тиражи издателствата през библиотеките?
Хартиените библиотеки, в тоя им вид и с тоя им начин на мислене са обречени. Колко от тях имат най-елементарното - електронен каталог чрез който да се проследи какво имат в наличност?
Подкрепям напълно!
Re: Докато библиотеките живеят в 19 век
#6: - Докато библиотеките живеят в 19 век
За библиотеки от 21 век
Абсолютно сте прав, че библиотеките трябва да имат електронен каталог. Трябва да имат и определен брой компютърни работни места, свързани с интернет. Трябва да имат и издания на печатната преса. Въобще много неща, за да станат центровете, които се имат предвид в цитирания текст на ЮНЕСКО.
Не мисля обаче, че можем или трябва да противопоставяме електронни на хартиени книги - това са просто различни носители, книгата си е книга. Аз съм за свободата всеки да избира на какъв носител да чете, познавам много млади хора, които не предпочитат електронния, защото им е по-трудно да четат на екран, но нямат достатъчно средства да си позволят да купят всичко, което биха желали. (Впрочем в "нормалните" държави електронните книги също струват пари, и то не много по-малко от хартиените.) Те биха вземали книги от библиотеките, ако има редовно новите книги, за които пише в медиите. Именно затова би трябвало да има библиотеки, пълни с всичко за всеки, както е в "нормалните" държави - и хартиени книги, и достъп до интернет, и вестници и списания. А дигиталните библиотеки са си нещо отделно - едното не пречи на другото. Впрочем проверих колко души посещават в европейските държави библиотеки - оказа се, че са доста повече от нас - 60-70% от населението срещу 10% у нас. Просто има какво да вземат оттам.
Доколкото разбирам, кампанията призовава да бъдат приети международните стандарти, а те включват всичко - като се започне с хартиените книги и се стигне до квалификацията на библиотекаря, която не е маловажна. Всичко, за да имаме библиотеки от 21 в. Затова аз съм за кампанията.
Re: Докато библиотеките живеят в 19 век
#6: - Докато библиотеките живеят в 19 век
Както обикновено- колкото по-незапознати, толкова по-категорични! Дали пишещият горните редове си е направил труда да провери имат ли или не библиотеките електронни каталози? За негово сведение да поясня, че всички регионални, голяма част от градските общински и читалищни библиотеки имат "такова животно". А то макар и "елементарно"?! струва пари. По най-груби сметки библиотечните програми излизат около 4000 лв. (говорим за професионален софтуер, а не за самоделки). Годишната такса за поддръжка - минимум 1000 лв. Е, може би за живеещите в 21 век това не са пари. За нас са - защото повечето чиновници смятат че "Хартиените библиотеки, в тоя им вид и с тоя им начин на мислене са обречени"(?!). А знаете ли колко голяма част от децата виждат книга единствено в библиотеките. Че колегите съвсем БЕЗКОРИСТНО, без да получат и стотинка правят програми и работят, за да създават навици за четене, да ограмотяват и деца и възрастни. През лятото детските градини почиват, а библиотеките изпълняват и техните функции, без да ползват техните привилегии. Че работят с хора с проблеми, които всички останали пренебрегват! Всичко това за грандиозната заплата от 357 лева?!
Да, има и библиотеки, които се намират все още в предишния век - преди всичко читалищни и училищни. Защото - особено читалищните - се управляват от хора от улицата. Хора, които ползват субсидиите от Министерството за лична полза, а не за обогатяване и развитие на библиотеките. Къде-къде по-добре е да си спретнеш международна екскурзия, под предлог, че водиш някъде читалищни състави, отколкото да инвестираш в библиотеката.
А и 3000 посещения в Читанката - значи ли , че посетилите сайта са и прочели цяла книга там? Единици четат - защото четенето се възпитава. То е култура и начин на живот - независимо дали на хартия или на монитор. Някога са били папируси, после кожи, после ръкописи... , а книгите са останали. Между другото едно устройство за четене на електронна книга е около 400 лв. Чудно от къде да ги вземат библиотеките, за да ги набавят!
Та "напредничави" човече петицията не е за "непродаваемите тиражи на издателствата", а за АДЕКВАТНА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА по отношение на библиотеките.
Re: Re: Докато библиотеките живеят в 19 век
#12: Албена Ихтиманска - Re: Докато библиотеките живеят в 19 век
Да, това е истината. Много точно. Поднасям своите уважения на всички библиотекари. Мисля, че с издигането на авторитета на институцията библиотека се издига авторитетът и значимостта на професията библиотекар - така, както е в другите страни. Да не забравяме, че наши видни творци са били библиотекари! Колкото до четенето в интернет - то също струва пари, освен ако не крадеш от авторите, както е в "Читанка". В истинските, легалните дигитални библиотеки се плаща за всяко сваляне. Истинското безплатно четене е в библиотеките.
Re: Re: Докато библиотеките живеят в 19 век
#12: Албена Ихтиманска - Re: Докато библиотеките живеят в 19 век
Леко бъркате всички. Библиотеките въобще не живеят на този свят. Разходете се до село Гуцал, община Самоков, там в затвореното вече училище се "съхранява" част от нашата история. Идете и вижте само как и в какви условия става това. Всичко е нахвърляно по земята, няма изградени стелажи, няма вентилация, няма влагомери, няма противопожарна защита, дори охранителните мерки са под всякакво ниво. Проникването и кражбата на архиви е съсвсем лесно и за дете. Същото положение е и в село Мещица, община Перник. Там пък поне има една цяла стая подредена, но всичко останало е "наред". И всичко това е архив на Национална библиотека "св.св. Кирил и Методий", който блаженно се излежава и разпада вече 2г. Е сега ако, попитате ръковдството ще отговорят че, са писали многократно до министъра. Да, вярно е но, явно не хвърлят достатъчно сили и енергия за да опазят историята. Вглъбени в изграждането на Дигитален фотоцентър, системата Кобис и какви ли не още проекти (за да се хвалим колко сме напреднали и поради други лични причини), хората от ръководството на Националната библиотека са занемарили или нехаят за опазването на книжния фонд. Е питам аз сега, като съсипем книжните носители, какво аджеба после ще дигитализираме и вмъкваме в електронните каталози и библиотеки. Съгласен, трябва да ги има и е наложително, но нека първо опазим материалите които имаме.
Re: Re: Докато библиотеките живеят в 19 век
#12: Албена Ихтиманска - Re: Докато библиотеките живеят в 19 век
Съвсем накратко - първият подобен електронен каталог на библиотека в България съм го пускал лично аз през 1992 г, на домейна libvar.bg /библиотека Пенчо Славейков - Варна/.
Хубаво е, че е съхранен възрожденския еинтусиазъм, но структурата на библиотеките не е променяна от 19 век /от първите библиотеки в читалищата/ и към тоя етап е тотално неадекватна към съвременната реалност. Вярни е, има библиотека Еуропеана и има градски библиотеки, които се опитват да включат каталозите си в нея, но това са по-скоро единици.
На последните няколко национални библиотечни конференции, на които съм бил, имаше свеж полъх - най-сетне не се говореше само за книги, а и за информация, но от наблюденията ми по софийски и проинциални библиотеки нещата са ужасни. В библиотека Д. Войников - Шумен, библиотекарките си уплътняваха работното време да окопават картофи в задния двор на читалището.
Тук се реве за липса на книги, а когато миналата година се опитахме да дарим няколко хиляди тома нова литература на различни читалища, основната реакция беше - кой ще ги описва сега тези книги.
Силно съм "ЗА" промяна в отношението към библиотеките, но в петицията се искат пари, а не се говори за програма, преструктуриране и прочие важни неща. И да излее държавата 20-25 милиона в нови книги, няма да се промени нищо. Все пак наблюдавахме какво се случва с библиотечните програми на минисерството досега.
Част от кризата в професията:
Re:
Дарителството е прекрасно нещо, но на него не може да се разчита да напълни библиотеките с книгите, които са им нужни и които се търсят от читателите. Хората обикновено даряват личните си библиотеки. Издателство "Захари Стоянов" дарява и продава на половин цена качествена литература, но едно и също за трети или пети път. Не може да се разчита издателствата непрекъснато и само да даряват, защото просто ще фалират. Те и без това сега едва кретат. Дайте да видим как е по света - библиотеките получават редовно средства според контингента, който обслужват (не веднъж годишно, не кампанийно), и библиотекарят е този, който решава какво да купи, защото познава публиката си и нейните желания. Просто държавата трябва да си поеме ролята. И както е казано в петицията - да се приемат стандарти, съизмерими с международните. Хората са го измислили.
| This discussion has been closed. |