За здравно образование в училище!

 

Защо е необходимо здравно образование?

Здравето на човек е резултат не само от неговите физически дадености, семейна среда, норми и традиции, но от конкретното му поведение, което се изгражда под въздействие натрупаните знания, изградените умения и нагласи и позициите на значимите хора. Здравето, разбирано като пълно физическо, психическо и социално благополучие на човека, а не само отсъствие на болест или увреждане (съгласно определението на Световната здравна организация.) е задача както на семейството, така и на обществото. 

 

През последните 10 години в редица представителни за страната изследвания бяха констатирани изключително тревожни тенденции по отношение на здравето на децата и младите хора, свързани с тяхното поведението, като:

  • рисково сексуално поведение, включително:
    • начало на полов живот  на  възраст 16 -17 години;
    • широко разпространение на необезопасени сексуални контакти (40% от младите хора не са използвали презерватив при първия си полов акт);
    • употреба на наркотици и алкохол преди и по време на полов акт ;
    • кратка продължителност на сексуалните партньорства;
    • поддържане на паралелни сексуални отношения ;
    • сексуални контакти срещу пари и подаръци; 
    • 10 и повече години по-големи сексуални партньори.
  • висока честота на ранната бременност (до 19 г.) и броя на абортите във възрастта 15-19 години (по брой на ражданията и абортите на момичета във възрастта от 15 до 19 години България, заедно с Русия и Украйна, е на първо място в Европа);
  • нарастване разпространението на сексуално предаваните инфекции (броят на официално регистрираните случаи на заразяване със сифилис на млади хора до 17 години е нараснал от 4,4 на 100,000 през 1990 година, на 36,7 на 100,000 през 2001 г.);
  • тревожно нарастване на броя на младите хора, заразени с ХИВ (над 50% от новорегистрираните ХИВ-серопозитивните лица са на възраст от 15 до 29 години);
  • широко разпространение на употребата на цигари (независимо че се наблюдава трайна тенденция към намаляване на тютюнопушенето сред младите хора и у нас, България остава на четвърто място сред Европейските страни с най-високо разпространение на тютюнопушене в юношеска възраст).
  • увеличаване на употребата на алкохол (всеки пети ученик на 16 години е пил 20 и повече пъти алкохол през последната година, а почти две трети от учениците са пили алкохол през последния месец от живота им);
  • нарастване на злоупотребата с психо-активни вещества (26% от от учениците на 16 годишна възраст поне веднъж са опитвали някакъв наркотик ; средната възраст на първа употреба на хероин е 18 години ; след 2000 година процентът на заразени с вируса на  хепатит С сред лекуваните интравенозни наркомани достигна 70%);
  • непрекъснато увеличаващ се брой деца, жертви на пътно-транспортни произшествия;
  • нарастване на броя на сърдечно-съдовите заболявания и смъртността от тях;
  • широко разпространение на агресията и насилието в училище.

 

Цитираните данни са от Национално представително изследване на сексуалното и репродуктивно здраве на младите хора на Министерство на здравеопазването, реализирано от ЕСТАТ, 2009

 

 Какви са необходимите промени?

Целта на системата на училищното образование е да осигури равен достъп до качествено образование с оглед развитие в максимална степен на потенциала на всяко дете и ученик и постигане на ключовите компетентности, както за пълноценна личностна и социална реализация. Заедно с това, както и във връзка с осигуряване най-благоприятни възможности и условия за учене, е необходимо училището да си постави за цел постигане на цялостно физическо, психическо и социално благополучие на всяко дете и ученик.

 Училището е отговорно не само за опазване на здравето на децата и младите хора, но и за изграждане на система от знания, умения и позитивни нагласи за здравословно поведение у всеки ученик. Ето защо психическото и физическото благополучие трябва да станат една от задачите на училищното образование.

Системата на училищното образование наред с възможностите за възпитание в демократично гражданство, патриотизъм, зачитане на законите на страната и уважение към правата и свободите на другите трябва да подпомага децата и младите хора в избора им на здравословен начин на живот. 

За осигуряване на достъп на децата и младите хора до системно интерактивно и базирано на изграждане на жизнено важни умения здравно образование предлагаме да се отстоява здравно образование да станe част от задължителната подготовка на учениците, да бъде включено в държавното образователно изискване за учебно съдържание (или както беше предложено в новия закон - Държавен образователен стандарт за училищна подготовка) и часовете да се провеждат от учители, преминали специално обучение.

Предлагаме в стандарта да се добави нова културно-образователна област, която да адресира личностното, социалното екологично и гражданското развитие и здравословния начин на живот на учениците и да обединява здравното, гражданското и екологичното образование.  

В сега създадените културно-образователни области и предмети здравното и екологично образование, са включени в културно-образователна област „природни науки и екология”, като здравното образование, което има за задача да изгражда знания, умения и нагласи за здравословен и екологичен начин на живот е част от предмета „биология и здравно образование”, а гражданското образование е включено в областта „обществени науки, гражданско образование и религия” и се изучава междупредметно. Подготовката на децата и младите хора като активни, отговорни и самостоятелни личности е нереалистично да се осъществява в рамките на природна или обществена наука, където обучението е насочено основно към усвояване знания за природата и обществото. Този процес изисква психологическа подкрепа и интерактивно обучение, насочено към изграждане на социални и жизненоважни умения, осъществявано от специално подготвени за целта учители и/или педагогически съветници. 

Световната здравна организация определя жизненоважните умения са серия от психосоциални компетентности и междуличностни умения, които помагат на хората да вземат информирани решения, да решават проблеми, да мислят критично и креативно, да общуват ефективно, да изграждат здравословни отношения, да са съпричастни с другите, да се справят с трудностите и да управляват живота си по здравословен и продуктивен начин. За съжаление към момента българското училище не отговаря на потребностите на младите хора от изграждане на жизненоважни умения и по-голямата от българските учители не са подготвени да водят образователен процес, центриран върху личностното и социално развитие на учениците. 

Създаване на една нова културно образователна област, която да обедини трите предмета, би отговорило на тези изключително важни за съвременното развитие на младите хора потребности, би довело до включването им в Държавния образователен стандарт за училищна подготовка, до създаване на адекватни образователни програми по трите предмета, и би позволило да се изградят знания и нагласи за здравословен и екологичен начин на живот и изграждане на активна гражданска позиция у младите хора.

Важно е здравното образование да започне от първи клас и да надгражда в различните свои области знания, нагласи и умения у учениците във всички класове – да се започне с изграждането на хигиенни навици в първи клас и да се завърши с изграждане на умения за партньорство и родителство  в 11/12 клас.

 И не на последно място, както показват редица изследвания, образованието и здравето са повече от взаимосвързани. Изследванията показват, че хранителният статус на детето влияе върху способностите му за възприятие и резултатите от положените тестове. Тежки инфекциозните заболявания, които могат да бъдат избегнати с повече информация за тях, често водят до отсъствия от училище, което пък води до изоставане и дори отпадане от училище. Освен на индивидуалните фактори, не по-малко важно е да се обърне внимание на подобряването на условията на средата за учене. Децата не могат да ходят на училище и да се концентрират, ако са разстроени или се страхуват от насилие. От друга страна, децата, които са учили повече години в училище (по данни на Световна банка, Евростат, УНИЦЕФ, ЮНЕСКО и СЗО) се радват на по-добро здраве и възможности. Затова съвременният образователен подход започва да акцентира все повече върху развиването на умения и насочване към всички аспекти на здравето, включително физическото, социалното, емоционалното и умственото здраве.

Кой?

В момента коалиция от неправителствени организации и експерти от сектора, сред които специалисти от МЗ, Българската асоциация за семейно планиране, Асоциация на студентите-медици в България, Национален младежки форум, мрежата Y-PEER PETRI, сдружение "Жажда за живот", Фондация "СМАРТ", сдружение "Възможности без граници" и много други обединяват усилия за ангажиране на лицата, формулиращи политики на национално ниво в процеса по въвеждане на здравно образование в българското училище.

В рамките на няколко програми на Министерството на здравеопазването и Национален център по обществено здраве, съвместно с Фонда на ООН за населението и УНИЦЕФ,  и в рамките на Компонент 7 "Намаляване на рисковото сексуално поведение сред подрастващи и млади хора във и извън училище" на Програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и осъществявана от Министерство на здравеопазването, както и в резултат от реализацията на Национален план за защита правата на детето 2006 – 2009 г., в периода 2000 - 2014 година бяха направени редица стъпки към осигуряване на достъп на българските ученици до системно здравно образование.

 

 Подписвайки тази петиция, Вие се подписвате за здравната грамотност на своите деца!

 

 

 

 

 

 


Сдружение "Възможности без граници"    Свържете се с автора на петицията